0
693

„Маратонците“ на Душан Ковачевич като глобална метафора

Актьорите в „Маратонците правят почетна обиколка“, фотограф Тони Перец

Интервю с Мария-Йоанна Стоядинович, официален преводач на легендарния сръбски драматург, режисьор и белетрист Душан Ковачевич. За превода на драматургия, прототипите от Титова Югославия и жанровите превъплъщения на „Маратонците правят почетна обиколка“.

С постановката „Маратонците правят почетна обиколка“ на младия режисьор Дамян Тенев (сценография и костюми Радостина Тодорова) Варненският драматичен театър отбелязва своята 98-годишнина. В първата варненска постановка на това заглавие с режисьор Румен Велев (1988/89) емблемата на театъра Михаил Мутафов (който на 27 март ще получи Наградата за чест и достойнство на САБ) е играл ролята на Лаки Топалович, сега изгражда образа на Aксентие Топалович. Лаки изпълнява Стоян Радев, Свилен Стоянов е Милутин Топалович, а в Мирко, най-младия Топалович, се превъплъщава Константин Соколов. Оля е Гергана Арнаудова, Били Питона е Пламен Димитров, фаталната Кристина е героинята на Полина Недкова. Синовете на Били Питона пресъздават Валери Вълчев и Николай Кенаров, Дженка Дявола е Димитър Костадинов. Премиерата е на 12 и 13 март 2019 г.

Мария-Йоанна Стоядинович

Вие сте официалният преводач на драматургията и прозата на легендарния сръбски драматург, режисьор и белетрист Душан Ковачевич на български език. Преводът от език със сродна лексика, макар и да се смята за по-лесен, понякога крие сериозни предизвикателства. Какъв е вашият опит с Душан Ковачевич? 

Да бъдеш преводач, при това официален и авторизиран, на един такъв автор, какъвто е Душан Ковачевич, означава преди всичко огромна отговорност. Отговорност заради доверието, което ти е гласувано. В интерес на истината първата негова пиеса, която преведох, беше „Маратонците правят почетна обиколка“ преди повече от 30 години. По това време все още нямах опита и рутината за превод на драматургични текстове, ако не се смята работата ми с Крикор Азарян върху „Януари” на Радичков в Югославския драматичен театър в Белград. Бях превеждала проза, но драматургичният превод е нещо съвсем различно. С днешна дата бих казала, че за да работиш върху драматургичен текст, от оригинала да го наместиш в говорния апарат на другоезичния актьор, означава да знаеш техниката на сценичния говор, техниката на дишане, да познаваш театъра зад кулисите. Най-идеалният вариант за успеха на един драматургичен превод е по време на репетициите на маса преводачът да присъства. Все пак базата в класическия театър е текстът. Навремето мой учител беше най-големият познавач на сръбския език проф. д-р Бранивой Джорджевич, най-големият театрален езиков специалист. Именно той работеше с актьорите и наместваше всяка дума, всяка фраза в зависимост от спецификата на актьора, индивидуалната му  дикция и интонация. В българския театър не съществува подобна практика и затова преводачът е този, който трябва да седи до режисьора.

Преводът от език със сродна лексика крие много подводни камъни. Най-наивните са омонимите, които могат да спретнат лоши шеги. Следва синтаксисът на двата близки езика, който е направо пързалка, по която се хлъзгаш и не можеш да спреш. После следват моменти в лексиката с архаизмите, с реалиите… безкрайно е.
Душан Ковачевич е автор, който пише ясно. Той не прави експерименти с езика. Сложното при него е смисълът, подтекстът, препратката към събитие или личност. Именно този момент трябва да се „преведе“ на другия език, в другата култура, за да има същия отзвук. Освен това неговата комедиография е много специфична, защото в нея няма ясно изразени жанрови разлики, преплитат се комедията на характерите, комедията на нравите, фарсът и драмата в най-тесния смисъл на думата.

Познавате в детайли творчеството на Душан Ковачевич. Какво откроява пиесата „Маратонците правят почетна обиколка“ сред останалите му творби?

Душан Ковачевич пише тази пиеса, когато е студент в Академията. В един изключително труден жизнен период. Когато с младежко бунтарство си мисли: „Не съм съгласен да живея в държава, в която стогодишните ще определят живота ми“. При това в този текст той има съвсем конкретни прототипи в лицето на Тито и обкръжението му. Но се оказва, че пише един текст с проблем, който е вечен, като „Госпожа Министершата“ на Нушич или „Големанов“ на Ст. Л. Костов.

„Маратонците правят почетна обиколка“ (заедно с „Радован ІІІ“) е може би най-абсурдната му и забранявана пиеса. Този текст и в България беше проблемен. Първоначално беше цензуриран от театралните корифеи, а доколкото знам, и режисьорът Румен Велев и ансамбълът на Варненския театър са имали проблеми с властта, защото са поставили оригиналния текст. Очевидно, някой се е разпознал.

Интересно е също така от позицията на днешния ден, че макар и само 24-годишен, със сцената на смъртта на най-стария Топалович, чийто прототип е Тито, Душан Ковачевич предвижда цели 20 години по-рано разпадането на държавата.

Михаил Мутафов е в ролята на Аксентие Топалович

Ако сръбското мислене в „Маратонците правят почетна обиколка“ е и балканско, доколко този балкански абсурд е белязал нашите географски ширини?

Когато Ковачевич пише тази пиеса, все още съществува голямата Югославия (СФРЮ) и автоматично тя не е само сръбска. Впрочем кой може да се похвали, че е живял в три държави, без да смени адреса си? Типичен балкански Ковачевски абсурд. Нашите географски ширини са разпознаваеми. И въпреки че някои се опитват да ни втълпят, че сме различни, приликите са осезаеми. Ако се върнем в близкото минало и си спомним режимите на балканските държави, ще видим, че голяма разлика няма. Вярно, югославяните можеха да пътуват, но по това време и още как съществуваха лагери, партийно фаворизиране, изчезваха хора, да не говорим за масовите убийства на почти целия интелектуален елит на държавата след Втората световна война. А днес? Вземете един текст от вестник и заменете София и България с Белград и Сърбия – ще получите съвсем реална представа какво става на запад от нашата граница. Разликата е, че България е в Европейския съюз, а Сърбия не е.

Всъщност „Маратонците…“  не живеят само на Балканите, затова и толкова години по-късно продължава почетната им обиколка по света като едно от най-разпознаваемите заглавия на Душан Ковачевич. Къде според Вас са направени най-ярките театрални постановки?

Нямам данни къде конкретно е играна пиесата и какъв е отзвукът, освен в театрите на всички постюгославски републики. На световните сцени много повече е играна пиесата „Професионалист“. Аз лично мисля, че „Маратонците…“ е подчертано балканска пиеса, свързана с недалечното ни общо комунистическо минало, но и с нашата действителност и затова отзвукът е голям именно на Балканите.

Какво е мнението ви за жанровите превъплъщения на „Маратонците …“ в Белград като мюзикъл, в Италия и Австрия като опера, в Германия като оперета? Как се отразяват те на оригинала?

Причината за интереса към този текст се крие в глобалната му метафора. Пиесата в оригиналния ѝ вид е играна за пръв път в театър „Ателие 212“. Първото „превъплъщение“ на „Маратонците…“ е именно филмът, заснет 10 години след написването на пиесата (1982), с режисьор Слободан Шиян. Сценарият се различава от драматургичния текст. Действието се развива вместо през 70-те, през 30-те години, непосредствено след убийството на крал Александър в Марсилия (условие, за да се отпуснат финанси за филма). Но факт е, че именно филмът допринася за тази вечност на текста. Той и до ден днешен се гледа, дигитализиран е и се счита за класика в сръбската кинематография. През 2008 г. режисьорът Кокан Младенович посяга към текста с идеята да постави мюзикъл. Текстът отново претърпява доста промени и оригиналът е потиснат в полза на филмовия сценарий. Факт е, че без значение кога се развива действието (през 1934, 1972 или днес) фамилия Топалович са наша, балканска константа. В либретото е вкарана една сцена, в която Дженка организира прослушване сред гражданите, и точно тук е автопоетичната причина за нов жанров прочит на „Маратонците“ – мюзикъл за правенето на мюзикъл. Интересно е, че музиката е подписана от трима композитори Ирена Попович, Зоран Христич и Марко Грубич. Мисля, че това беше недотам успешен експеримент.

Същата 2008 г. е премиерата и на операта „Маратонците тичат почетна обиколка“ на изявената композиторка Исидора Жебелян в Германия, на сцената на Werkstattbühne, в рамките на престижния оперен фестивал в Брегенц. Операта е написана по поръчка на фестивала, а участват певци от Германия, Австрия, Холандия, Италия. За своето произведение Жебелян казва, че това е опера буфо, имено заради прочита на драматургията.

През 2013 г. обаче се прави една наистина радикална адаптация на текста и „Маратонците…“ получават своята женска версия. Режисьорката Милица Крал прехвърля действието в XXI век, а всички действащи лица са жени. Аксентия, Милунка, Лакица, Биля Питон… В тази адаптация ясно са изразени политическият момент и нашата балканска действителност – на власт не се идва със знание, образование и способности. Смъртта е приравнена към политиката и накрая жените стават една политическа партия, която е в състояние да погребе целия свят.

Жанровото многообразие, което удължава живота на оригинала.

Да.

Какво пожелавате на „Маратонците …“, с които Варненският драматичен театър отбелязва своята 98-годишнина?

Show must go on! На добър час и пиесата да доживее стотното си представление!