0
1356

Младите в музиката II

Цигуларката Лора Маркова и пианистът Ивайло Василев ще имат концерт на 12 ноември в зала „България“ 

Лора Маркова

Представяме най-младите музикални дарования, които в последните две години изнасяха концерти на живо или онлайн и печелеха конкурси. Те са новото поколение изпълнители – вдъхновени, талантливи и целеустремени. 

Лора Маркова и конкурсите в онлайн формат

Лора Маркова е родена на 14 юли 2003 г. Лауреат е на конкурсите: 2013 –„Млади виртуози“, София – I награда; „Добрин Петков“, Пловдив; Голямата награда от конкурса за струнни инструменти в Ниш, Сърбия; 2014 – „Недялка Симеонова“, Хасково; 2017 – Международен конкурс Picollo Violino Magico, Италия – III награда; 2018 – „Земята и хората“, София; „Недялка Симеонова“, Хасково; Международен цигулков конкурс, Одеса – II награда; 2019 – „Концертино Прага“ – II награда; Специалната награда „Олга Камбурова“ за млад музикант на „Алегро Виваче“, БНР; 2020 – Международен конкурс за цигулари Леонид Коган, Брюксел – I награда; 2021 – Международен конкурс Danubia Talents, Унгария – абсолютна първа награда; Международен конкурс Music Singapore, Сингапур – I награда; Конкурс за млади изпълнители Тибор Варга, Швейцария – I награда; „Концертино Прага“ заедно със Сион Найман – Специалната награда на Фондация „Бохуслав Мартину“; Национален конкурс на „Кантус Фирмус“ за млади инструменталисти – Голямата награда.
Свири на инструмент, предоставен ѝ от фондацията на лютиера Владо Тилев.

Имахте много успехи във време, когато на други места по света музикантите нямаха изяви. Доволна ли сте?

Аз се радвам на начина, по който музикантският свят в някои държави се приспособи към новите условия и успя да създаде за младите и за опитните музиканти някаква сцена, публика и творческа атмосфера въпреки ограниченията, защото в такива периоди музиката трябва да остане жива и творчеството трябва да продължи да съществува.

Вие се явявахте на онлайн конкурси, нали?

Да, в началото на локдауна повечето конкурси направиха изданията си онлайн. Изпращах записи, един от тях беше конкурсът Леонид Коган. На него спечелих първа награда, което беше много нужна и хубава новина в този объркващ период, когато всичко беше затворено и нямах възможност за изява.

Как се чувствахте така – без публика, само пред една камера?

Със сигурност е много по-различно, когато няма публика, тя допринася за вдъхновението, за спонтанните идеи на музикантите, докато са на сцената. Когато няма публика, човек трябва да си я представи. Подходът към записа не е такъв като на концерт. Когато се записва, трябва да се обръща внимание на свиренето, на други елементи, тъй като камерата и човешкото ухо имат различни стандарти, по различен начин обхващат представлението. Човек трябва да знае как да подходи при двата случая.

Наред с индивидуалните ви изяви си партнирате и с колеги.

Камерният формат за мен е една от най-висшите форми на музициране. Отскоро започнах да свиря с виолончелиста Сион Найман и почти веднага започнахме с концертите. Явихме се на конкурси и спечелихме няколко първи награди. За мен тези колаборации развиват индивидуалния начин на мислене, защото музиката е много по-голяма от отделния човек. Тя е огромен свят, в който всеки участва по малко и се опитва да допринесе, с каквото може, за обогатяването му. Когато свириш с други хора, развиваш мисленето си и усещането си за музиката.

Предстои ви да свирите с Ивайло Василев. Как се чувствате, когато излизате на сцената с връстници и с по-опитни музиканти?

Аз никога не съм сама на сцената, защото повечето пъти свиря с мои приятели като Сион или Ивайло, но свиря и с корепетитор, с оркестър. Рядко изпълнявам чисто солова програма, но дори и тогава усещам, че не съм сама, защото музиката е толкова комплексна и огромна. На сцената никога не се чувствам сама, защото музиката е вдъхновяваща.

Кои преподаватели са допринесли за развитието ви?

Преподавателката, с която съм от петгодишна, от началото на моя музикантски път е г-жа Благородна Танева. Сега съм в XII клас на музикалното училище. Това е последната ми година с нея. На нея дължа развитието си досега, тя е повлияла и върху оформянето ми като човек, не само като музикант. Много е взискателна към своите ученици, но освен това дава и пространство, и свобода сам да музицираш, сам да мислиш, да се изграждаш като индивид, защото самостоятелното мислене е важна част от музиката. Винаги ще съм ѝ благодарна! Без нейната подкрепа нямаше да свиря, както свиря в момента. Голямо влияние ми оказа и преподавателката ми по камерна музика госпожа Даниела Черпокова. Тя постоянно разговаря с нас за стиловете, за различните епохи. Тя също има големи изисквания към учениците, с които работи.

Г-жа Благородна Танева създаде цяла плеяда великолепни цигулари. Чувствате ли се една общност?

Със сигурност. Ние сме в нейния клас много отдавна, израснали сме заедно. В класа на г-жа Танева има силно колективно чувство, много се подкрепяме, говорим си постоянно. Но все пак сме група от индивиди със собствено мислене, всеки е различен. Ако ни слуша някой да свирим, без да знае, че сме от един клас, не би предположил това. Може би общото между нас е високото качество на изпълненията, но по стил и интерпретация сме коренно различни, което е добър показател за методите на г-жа Танева.

Завършвате музикалното училище. Къде ще продължите?

Предстои ми да кандидатствам. Ориентирала съм се къде искам да опитам, но все още не желая да споделям. Хубаво е, че дотогава имам много проекти и концерти в България. Нямам търпение те да се случат и след това да отида някъде в чужбина.

Лора, защо избрахте цигулката?

С музика започнах да се занимавам по друг път. Започнах да пея във вокална група „Бон Бон“ и да свиря на пиано. Беше ми изключително приятно, тъй като и по-голямата ми сестра пееше и свиреше при същите учители. Учителката ми по пеене, г-жа Розина Караславова, ми препоръча да се запиша в музикалното училище. Сестра ми свиреше на виола. Аз исках да ѝ подражавам, но виолата беше прекалено голяма за дете на моята възраст, тогава бях на пет, решиха да ме запишат на цигулка. Потърсихме най-добрия учител, при когото да започна. Така стигнахме до г-жа Танева.

Преди малко казахте, че ви предстоят много концерти. Да споменем някои.

Предстои ми пътуване в Швейцария. На 12 ноември имам концерт с Ивайло Василев и с Оркестъра на Класик ФМ радио в зала „България“. На 17 ноември ще свиря в Габрово с Йордан Камджалов. Там ще изпълня Четирите годишни времена на Вивалди. На 18 декември ще свиря Сезоните на Пиацола със струнния квартет „Класик Арт“. Ще имаме още един проект с маестро Камджалов и с много любимите мои приятели Георги Димитров-Жожо, Сара Чакърова, Сион Найман и Мария Славова. Ще представим Годишните времена на Вивалди на 28 декември във Варна.

Остава ли ви време за друго извън концертите и ученето?

Много обичам да рисувам, да чета. Неприятно ми е, когато натоварената програма не ми позволява да правя и други неща. Мисля, че когато музикантът излезе на сцената, много си личи, ако няма богати интереси, защото всичко допринася за разбирането ни за музиката. Забелязвам, че когато отделям повече време за личното си развитие – интелектуално и емоционално, веднага си проличава в начина ми на свирене. Обичам да свиря и на пиано, любителски. Когато рисувам, когато се интересувам от различни науки, които нямат нищо общо с музиката, или чета философия, която много обичам, това ми помага в свиренето. Разбира се, обичам да се виждам с приятели. Опитвам се да отделям време за всичко тoвa.

Ивайло Василев

Ивайло Василев за концертите и славата 

Ивайло Василев е роден на 23 септември 2007 г. Печели награди от най-ранна възраст, само в последните две години на пандемия получи отличия от доста конкурси: 2021 – I награда във възрастова група до 15 г. от Първия национален радиоконкурс за млади инструменталисти за наградите на „Кантус Фирмус“, София и Голямата награда на Оркестъра на Класик ФМ; I награда еднолично от Международния конкурс за пианисти и цигулари Music Singapore; 2020 – I награда от Десетия международен клавирен конкурс „Лист-Барток“, София, с председател на журито Балаж Фюлей, специална награда за най-добро изпълнение на Б. Барток и специална награда на Музикалната академия „Ф. Лист“ – Будапеща; I награда от VIII Международен музикален конкурс Jan Sibelius Fest, Турку, Финландия; Гран при от VII Международен клавирен конкурс „Шуман–Брамс“, Пловдив; I награда от III Международен клавирен конкурс La Note Celeste, Париж, с председател на журито Рена Шерешевская; финалист в 54-и Международен радиоконкурс за музиканти до 15 години „Концертино Прага 2020“ и участник в Южнобохемския фестивал; Специална награда „Пианисимо“ – конкурс за млади композитори Artistes en Herbe, Люксембург.
Тази година Ивайло беше поканен от фонд „Нови имена“ в Русия за участие на фестивала InClassica в Дубай, като един от петима млади музиканти от цял свят. Той е избран лично от композитора на „Пътепис за пиано и оркестър“ Алексей Шор, за да свири заедно с Калининградския филхармоничен оркестър под диригентството на Михаил Коркофф. Преди дни Ивайло Василев получи Кристална лира в категорията „Млад изпълнител“, която се връчва от СБМТД.
На концерта с Оркестъра на Класик ФМ на 12 ноември той ще изпълни Концерта за пиано на Шуман. На 22 ноември ще свири със струнен квартет „Филхармоника“.

Съвсем неотдавна имахте концерт.

Първо свирих в Добрич, после във Варна. Изпълних Осмия концерт за пиано на Моцарт с диригент Иван Янакиев и с Българския оркестър, Добрич. Беше страхотно изживяване, защото колегите, с които работих, бяха много добри и на много високо ниво. Освен това този концерт на Моцарт рядко се изпълнява и беше добра възможност аз да го представя.

Но учебната година започна. Налага се да съчетавате ученето с подготовката за концерти. Как се справяте с останалите предмети?

Да, трябваше известно време да отсъствам. Опитвам се да наваксам каквото съм изпуснал. Учителите проявяват разбиране, това е хубавото на музикалното училище.

Тази година въпреки пандемията имахте доста участия.

Наистина за тези карантинни условия участията бяха доста. Аз не съм голям почитател на онлайн конкурсите. Но има определени случаи, когато е добре човек да се явява. А и като правиш запис, това е друг вид развитие, друг вид изпълнение. Надявам се да отида в най-скоро време и на конкурс на живо.

Избрахте ли вече някой конкурс?

Все още не съм намерил някой конкретен, но в средата на другата година ще бъде добре.

Едва на четиринадесет години сте, но славата от известно време ви следва навсякъде. Как я приемате?

Пак музикалното училище се намесва, защото всички деца са там, за да свирят и да се развиват. Средата е много хубава и се радвам, че съм в такова училище.

Ивайло Василев е носител на наградата „Златна лешникотрошачка“ на XIX Международен тв конкурс за млади музиканти в Москва, 2018. На снимката с големия педагог Дмитрий Башкиров

Защо избрахте пианото?

То е основополагащ инструмент и е по-лесен от останалите струнни или духови инструменти. То е настроено и по-лесно за изпълнение, но от друга страна, е по-трудно да се моделира звукът, да се правят различни цветове. Освен това за пиано има голям репертоар, при това много хубав. Не всички инструменти имат този късмет. В големия салон на детската градина имаше едно пиано, винаги ми беше много интересно. Сам поисках да свиря. Писах на Дядо Коледа, че искам пиано. Получих дигитално пиано. С него започнах да се обучавам. Първият ми учител беше Зорница Галева. И до днес много я уважавам, защото най-първият учител е много важен. Колкото и да му харесва на човек пианото, ако учителят не е добър, ако се държи зле, веднага може да откаже детето. Тя много ме хареса и каза, че трябва да отида в музикалното училище. Родителите ми не са музиканти. Майка ми беше против. Г-жа Галева ни изпрати при Ани Георгиева по солфеж. „Тя няма да ви излъже. Дори често децата си тръгват обидени“. Майка очакваше, че ще каже, че за нищо не ставам. Г-жа Георгиева обаче установи, че имам абсолютен слух и че трябва да отида в музикалното. Така стана неизбежно. Отидох в класа на Емилия Канева, която ми даде прекрасна основа, за което много ѝ благодаря. Сега съм при проф. Борислава Танева. И тя страхотни неща ми казва и ме развива като музикант.

Дотук имате огромен късмет с преподавателите. Сигурно помните първия си концерт, който не е бил много отдавна.

Първият ми концерт беше на една продукция на г-жа Емилия Канева. Беше преди първи клас, още не бях в музикалното училище. Всички много се притесняваха да нямам сценична треска. Знаете, има музиканти, които иначе много добре си свирят, но не и когато трябва да излязат на сцената. Аз се чувствах много добре и оттогава свиря от време на време.

Е, не бих казала „от време на време“. Вие си живеете на сцената.

Да, май почти така става.

Често ви наричат българският Моцарт, чудото на българската сцена. Сега виждам, че сте един съвсем уравновесен млад човек и не са ви необходими подобни определения. Какво мислите за тези суперлативи?

Да си призная, не ми е много приятно, защото мисля, че всички хора са различни и не можем да сравняваме един човек с друг. Няма двама музиканти, които да си приличат.

Имате ли определени часове на ден, които отделяте за свирене?

Зависи. Ето сега ми е по-натоварена програмата. В почивните дни се е случвало да свиря от 4 до 6 часа. Но когато ходя на училище, нямам толкова време.

Предполагам, че зависи и от това дали ви предстои концерт.

Да, напоследък често ми предстоят концерти и доста наблягам на свиренето.

Извън училището и подготовката за концерти какво обичате да правите?

Обичам да общувам с хората. Обичам да играя футбол за забавление. Преди доста играех на електронни игри, но вече не са ми интересни. Има периоди, в които чета много, но има и време, когато нищо не чета.

Филми гледате ли?

С брат ми решихме да изгледаме цялата поредица „Хобит“ и „Властелинът на пръстените“. Изгледахме целия „Хобит“ и доста ми хареса. От „Властелинът“ само първата серия …

Брат ви с какво се занимава?

От септември отиде да учи физика в Швейцария. Той ми дава голяма морална подкрепа. Сега много ми липсва, но ще се върне за Коледа.

От досегашните концерти кой е бил най-запомнящият се за вас?

През 2019 г. имах своя първи рецитал на фестивала в Правец, беше наистина знаков концерт. Малко след това открих сезона на Софийската филхармония. Със Саша Гьотцел свирих Деветия концерт на Моцарт. Това беше изключително отговорно събитие и много приятно изживяване. С оркестъра на Варненската опера изпълних Концерта в сол мажор на Равел, а малко след това бяхме и в София и свирих на новия роял „Стейнуей“. Това беше първият ми импресионистичен концерт. Беше много хубаво.

Случвало ли се е да решите да разучавате нещо, без да ви е предложено?

Етюдите на Шопен съм решил да ги разуча всичките и да ги изпълня. И това правя сега – уча ги един по един, когато мога, защото в тези двадесет и четири етюда е цялата техника, която е необходима на един пианист. А освен това има много музика в тях.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияРехуманизация
Следваща статияЗаразно свободомислие