„Аз съм човек от улицата, работя и продавам за улицата, така наричам себе си. Тук са два дяла от моята стока. Това е ХХ век, сто процента аналогов, а тук е дигиталният ХХI век.“ Това каза при откриването на изложбата си в галерия „Академия“ в София художникът Димитър Трайчев.
И продължи: „Всичко, което виждате, е реализирано, оспорвано, предоговаряно, част от него е заплащано. Но всичко е видяно, всеки проект е висял на стени и аз съм се чувствал горд, че този град е мой (Варна)! Тези дни си говорихме, че ако бях останал да работя в София, никога не бих произвел това, нямаше да ми бъде дадена такава възможност. Но на морето, където има по-спокойна атмосфера, човек може да направи едно, две, три и да не го притесняват – ще направи и шест, седем и тогава сам ще се сгромоляса в собствената си яма. Точно тази тънка линия всъщност те амбицира. Тя е това, което отброява времето ти, за да знаеш къде да спреш, къде и кога да се огледаш!“ Много важни и силни бяха думите на куратора на изложбата, доц. д-р Ненко Атанасов, преподавател в НХА, за твореца Димитър Трайчев и великолепието на експозицията: „Това не е юбилейна изложба (на 12 март художникът навърши 70 години – б.р.), това не е ретроспективна изложба, това е култова изложба на Димитър Трайчев и на експонатите, които са пред вас. Самата концепция, която представяме тук пред вас, е един етап от неговия дългогодишен творчески период. Отрича, че е харизматичен, че има особено авангардно въздействие върху българския плакат, който през този период на развитието си се дължи именно на Димитър Трайчев. Но това не е така. Той е абсолютно фундаментален и знаков български художник – плакатист, графичен дизайнер. Благодарение на него се случват много неща не само във визуалното изкуство в областта на плаката и графичния дизайн, но и в общуването между поколенията плакатисти. Изключително съм щастлив, че успяхме да направим тази култова изложба. Изключително съм щастлив, че в процеса на правенето ѝ се включиха и студентите на НХА, специалност „Плакат и визуална комуникация“.
За себе си Димитър Трайчев сподели при откриването: „Аз съм възпитаник на Висшето московско художествено-промишлено училище (бивше Строгановско) като вдъхновение и всекидневие на конструктивизма, на златния руски век… Какво правим след Черния квадрат, аз го видях на 20 години. Малевич е помислил за рамката, а ние какво правим 50 години след това? Благодарен съм на съдбата, че получих шанса да мога да изграждам концепции – дълги, различни, част от които представляват и моето творчество. Това е много голям лукс и за най-големите консервативни фестивали. Тази на фестивала „Варненско лято“ (най-стария в България, създаден 1926 г., б.р.) я правя от 1987 до 2018 г. Това спокойствие, което ми е дадено, то трябва да бъде осмислено. Поредицата за Театралния фестивал „Варненско лято“ е много тежка и сложна – беше договаряна с личности като Цветана Манева и проф. Николай Йорданов три години преди да се случи първото събитие, което означава взаимно доверие, страхотна работа на екипа и влизане във времевите срокове. Благодаря на куратора Ненко Атанасов, на проф. Божидар Йонов, който в началото на 80-те години ми подаде ръка в театър „София“, а аз млад, зелен, направих първата си самостоятелна изложба само с плакат“.
Изреченията на Димитър Трайчев са като знаци, които ти се иска да разгадаеш, разбереш и осмислиш така, както плакатите и логата му за фестивали като „Варненско лято“, „Русенски музикални дни“, Международния куклен фестивал за възрастни „Пиеро“ в Стара Загора и още, и още…По време на разговора ни в галерия „Академия“ той споделя: „За съжаление, плакатът вече не е на улицата. Това рядко се случва, тъй като има твърде много медии. Но това не значи, че плакатът или визията, или идеята за спектакъл, фестивал и културно събитие не са водещи. Ненапразно миналата година направих един уъркшоп – „Плакатът, дял нов на съвременната визия“ в Стара Загора, в рамките на Кукления фестивал „Пиеро“. Имаше слушатели и нещата се получиха. Но освен в галерията, плакатът трябва да се върне и на улицата. Плакатът, особено в сферата на изкуствата владее света. Това би трябвало да ни напомни, че част от тази медия е огромното полско наследство от времето на социализма, и то на ранния социализъм. Тогава поляците създадоха стандарт и всички, включително и американците, започнаха да го надскачат“. Продължавам за себе си казаното от художника в личния си спомен от студентството, когато можехме да пътуваме само в социалистическите страни. В онези вече далечни години, въпреки Желязната завеса, полският плакат, полският джаз, филмите, театралните спектакли бяха свободата, която получавахме, и заедно с гимназиалните ни преживявания с творбите на „Новата вълна“ в тогавашния Чехословашки културен център в София ни изградиха различен поглед към света…Въпреки просъветската пропаганда и стагнацията, в която живеехме в България.
Питам Димитър Трайчев за началото, за избора, за тези, които определя като свои учители, без да му преподавали…„За мен всичко започна с Черния квадрат на Казимир Малевич (1879–1935). Дойдох в София от провинцията, знаех кой е Сезан и станах художник, защото бях луд по фантастиката и по Александър Денков (1925–1972, с основна роля за развитието на научнофантастичната илюстрация в България, създава първия български анимационен филм „Малкият крадец“(1945), б.а.). Опитвах се да припозная фанатизма на Франсиско Сурбаран, не ми се удаде, нямам тази вяра в каквото и да е. Но се възхищавах от хора, които са получавали голямо разочарование като Владимир Татлин, един от стълбовете на цивилизацията – Лудвиг Мис ван дер Рое. Точно такива сложни личности, живели при различен социален натиск, ме формираха. Като Ел Лисицки, който завършва като втородивизионен съветски художник, пропагандатор, а той е неотделима част от първата половина на XX век. Но идват 30-те години и „чичковците с мустачките“, те не прощават!“…
Запознах се с него по време на Международния куклен фестивал за възрастни „Пиеро“ през септември миналата година, в рамките на който той проведе уъркшоп „Плакатът, дял нов на съвременната визия“ в Регионалната библиотека „Захарий Княжевски“ в Стара Загора. Говорихме си дълго за плакати, за българската традиция, за новите поколения художници и преподаватели в НХА. Когато се върнах в София, споделих с приятели от катедра „Плакат и визуална комуникация“. А те ми казаха, че предстои негова изложба в галерия „Академия“…
Към изложбата има малък изящен каталог. Дизайнът, шрифтът, текстът са на Ненко Атанасов. Това е четвъртата от поредицата изложби на автори, посветили творчеството си на плаката: Асен Старейшински (2016), Димитър Тасев (2017), Любомир Чехларов (2018) и сега на Димитър Трайчев. Публикуваме и текста на Ненко Атанасов, който представя художника.
„Има автори, които са известни само със силата и въздействието на своите творби, а други фокусират вниманието върху себе си с персонална обаятелна харизма. Димитър Трайчев съчетава и двата типа. Неговата индивидуална жизненост прелива в енергичното му творчество и обратното. Ранната еманципация и възможността да излезе „зад граница“ (дори и на изток), шеметната провокация от световните колоси в плаката, джаза и изкуството като цяло са в основата на уникалното Трайчево ДНК. Разбира се, за него допринася и здравото бачкане в специфичните условия на занаята. С реализираните стотици (от вид) театрални и фестивални плакати, запазени знаци, оформени книги, илюстрации и други „стоки“ Трайчев се извисява като варненски фар – осветяващ вярната посока и смисъла на професията. От пръв поглед работите му заливат и изпепеляват като вулкан, изригващ активно от края на 70-те години на миналия век до днес.
Митко е от поколението художници, които се явяват свързващо звено между генерациите „преди“ и „след“. Особено характерно за него е и развиваният десетилетия друг личен талант – да генерира ярки визуални и вербални форуми за споделяне на опит и общуване. В това си амплоа ясно разкрива своето великодушие и щедрост към по-младите колеги, които припознават в него свой вдъхновител, пример и най-вече скъп приятел.
Заради авторитетната си нетърпимост към „безобразното“ и яловото, и заради своя авангарден мироглед и запазена младежка трескавост през годините Трайчев продължава да бъде фактор – обаятелен колега, съратник и сътрапезник с чаша розé в ръката.“
Изложбата продължава до 10 април. Не я пропускайте!
Текстът е публикуван в сайта ВЪПРЕКИ.
