0
3361

Плакатите на Димитър Трайчев

снимка Стефан Марков

„Аз съм човек от улицата, работя и продавам за улицата, така наричам себе си. Тук са два дяла от моята стока. Това е ХХ век, сто процента аналогов, а тук е дигиталният ХХI век.“ Това каза при откриването на изложбата си в галерия „Академия“ в София художникът Димитър Трайчев.

И продължи: „Всичко, което виждате, е реализирано, оспорвано, предоговаряно, част от него е заплащано. Но всичко е видяно, всеки проект е висял на стени и аз съм се чувствал горд, че този град е мой (Варна)! Тези дни си говорихме, че ако бях останал да работя в София, никога не бих произвел това, нямаше да ми бъде дадена такава възможност. Но на морето, където има по-спокойна атмосфера, човек може да направи едно, две, три и да не го притесняват – ще направи и шест, седем и тогава сам ще се сгромоляса в собствената си яма. Точно тази тънка линия всъщност те амбицира. Тя е това, което отброява времето ти, за да знаеш къде да спреш, къде и кога да се огледаш!“ Много важни и силни бяха думите на куратора на изложбата, доц. д-р Ненко Атанасов, преподавател в НХА, за твореца Димитър Трайчев и великолепието на експозицията: „Това не е юбилейна изложба (на 12 март художникът навърши 70 години б.р.), това не е ретроспективна изложба, това е култова изложба на Димитър Трайчев и на експонатите, които са пред вас. Самата концепция, която представяме тук пред вас, е един етап от неговия дългогодишен творчески период. Отрича, че е харизматичен, че има особено авангардно въздействие върху българския плакат, който през този период на развитието си се дължи именно на Димитър Трайчев. Но това не е така. Той е абсолютно фундаментален и знаков български художник – плакатист, графичен дизайнер. Благодарение на него се случват много неща не само във визуалното изкуство в областта на плаката и графичния дизайн, но и в общуването между поколенията плакатисти. Изключително съм щастлив, че успяхме да направим тази култова изложба. Изключително съм щастлив, че в процеса на правенето ѝ се включиха и студентите на НХА, специалност „Плакат и визуална комуникация“.

За себе си Димитър Трайчев сподели при откриването: „Аз съм възпитаник на Висшето московско художествено-промишлено училище (бивше Строгановско) като вдъхновение и всекидневие на конструктивизма, на златния руски век… Какво правим след Черния квадрат, аз го видях на 20 години. Малевич е помислил за рамката, а ние какво правим 50 години след това? Благодарен съм на съдбата, че получих шанса да мога да изграждам концепции – дълги, различни, част от които представляват и моето творчество. Това е много голям лукс и за най-големите консервативни фестивали. Тази на фестивала „Варненско лято“ (най-стария в България, създаден 1926 г., б.р.) я правя от 1987 до 2018 г. Това спокойствие, което ми е дадено, то трябва да бъде осмислено. Поредицата за Театралния фестивал „Варненско лято“ е много тежка и сложна – беше договаряна с личности като Цветана Манева и проф. Николай Йорданов три години преди да се случи първото събитие, което означава взаимно доверие, страхотна работа на екипа и влизане във времевите срокове. Благодаря на куратора Ненко Атанасов, на проф. Божидар Йонов, който в началото на 80-те години ми подаде ръка в театър „София“, а аз млад, зелен, направих първата си самостоятелна изложба само с плакат“.

Изреченията на Димитър Трайчев са като знаци, които ти се иска да разгадаеш, разбереш и осмислиш така, както плакатите и логата му за фестивали като „Варненско лято“, „Русенски музикални дни“, Международния куклен фестивал за възрастни „Пиеро“ в Стара Загора и още, и още…По време на разговора ни в галерия „Академия“ той споделя: „За съжаление, плакатът вече не е на улицата. Това рядко се случва, тъй като има твърде много медии. Но това не значи, че плакатът или визията, или идеята за спектакъл, фестивал и културно събитие не са водещи. Ненапразно миналата година направих един уъркшоп – „Плакатът, дял нов на съвременната визия“ в Стара Загора, в рамките на Кукления фестивал „Пиеро“. Имаше слушатели и нещата се получиха. Но освен в галерията, плакатът трябва да се върне и на улицата. Плакатът, особено в сферата на изкуствата владее света. Това би трябвало да ни напомни, че част от тази медия е огромното полско наследство от времето на социализма, и то на ранния социализъм. Тогава поляците създадоха стандарт и всички, включително и американците, започнаха да го надскачат“. Продължавам за себе си казаното от художника в личния си спомен от студентството, когато можехме да пътуваме само в социалистическите страни. В онези вече далечни години, въпреки Желязната завеса, полският плакат, полският джаз, филмите, театралните спектакли бяха свободата, която получавахме, и заедно с гимназиалните ни преживявания с творбите на „Новата вълна“ в тогавашния Чехословашки културен център в София ни изградиха различен поглед към света…Въпреки просъветската пропаганда и стагнацията, в която живеехме в България.

Питам Димитър Трайчев за началото, за избора, за тези, които определя като свои учители, без да му преподавали…„За мен всичко започна с Черния квадрат на Казимир Малевич (1879–1935). Дойдох в София от провинцията, знаех кой е Сезан и станах художник, защото бях луд по фантастиката и по Александър Денков (1925–1972, с основна роля за развитието на научнофантастичната илюстрация в България, създава първия български анимационен филм „Малкият крадец“(1945), б.а.). Опитвах се да припозная фанатизма на Франсиско Сурбаран, не ми се удаде, нямам тази вяра в каквото и да е. Но се възхищавах от хора, които са получавали голямо разочарование като Владимир Татлин, един от стълбовете на цивилизацията – Лудвиг Мис ван дер Рое. Точно такива сложни личности, живели при различен социален натиск, ме формираха. Като Ел Лисицки, който завършва като втородивизионен съветски художник, пропагандатор, а той е неотделима част от първата половина на XX век. Но идват 30-те години и „чичковците с мустачките“, те не прощават!“…

Питам го как подготвя плакатите си за конкретен спектакъл. „Ако става дума за пиеса, мюзикъл или опера, първо прочитам материала. Провеждам разговор с „виновниците“, откривам и сценографа, той играе сенчеста, но важна роля. Водя всички тези разговори. Много важно е да се спре и в стаята на маркетолозите, които продават билетчетата, от които се отчисляват средства по схемите на Министерството на културата. Накрая обобщавам тези мнения, събирам всички за общ разговор, но се оказва, че мислят по различен начин. Аз им казвам: „Как, господа, да бъда лоялен към вас, когато вие имате три различни тези. Няма фестивал или спектакъл, който да обслужи и пенсионера, и любителите на Тик-ток мрежата“. Почти иронизира днешната ни артистична ситуация в сценичните изкуства Димитър Трайчев.

Запознах се с него по време на Международния куклен фестивал за възрастни „Пиеро“ през септември миналата година, в рамките на който той проведе уъркшоп „Плакатът, дял нов на съвременната визия“ в Регионалната библиотека „Захарий Княжевски“ в Стара Загора. Говорихме си дълго за плакати, за българската традиция, за новите поколения художници и преподаватели в НХА. Когато се върнах в София, споделих с приятели от катедра „Плакат и визуална комуникация“. А те ми казаха, че предстои негова изложба в галерия „Академия“…

Към изложбата има малък изящен каталог. Дизайнът, шрифтът, текстът са на Ненко Атанасов. Това е четвъртата от поредицата изложби на автори, посветили творчеството си на плаката: Асен Старейшински (2016), Димитър Тасев (2017), Любомир Чехларов (2018) и сега на Димитър Трайчев. Публикуваме и текста на Ненко Атанасов, който представя художника.

„Има автори, които са известни само със силата и въздействието на своите творби, а други фокусират вниманието върху себе си с персонална обаятелна харизма. Димитър Трайчев съчетава и двата типа. Неговата индивидуална жизненост прелива в енергичното му творчество и обратното. Ранната еманципация и възможността да излезе „зад граница“ (дори и на изток), шеметната провокация от световните колоси в плаката, джаза и изкуството като цяло са в основата на уникалното Трайчево ДНК. Разбира се, за него допринася и здравото бачкане в специфичните условия на занаята. С реализираните стотици (от вид) театрални и фестивални плакати, запазени знаци, оформени книги, илюстрации и други „стоки“ Трайчев се извисява като варненски фар – осветяващ вярната посока и смисъла на професията. От пръв поглед работите му заливат и изпепеляват като вулкан, изригващ активно от края на 70-те години на миналия век до днес.
Митко е от поколението художници, които се явяват свързващо звено между генерациите „преди“ и „след“. Особено характерно за него е и развиваният десетилетия друг личен талант – да генерира ярки визуални и вербални форуми за споделяне на опит и общуване. В това си амплоа ясно разкрива своето великодушие и щедрост към по-младите колеги, които припознават в него свой вдъхновител, пример и най-вече скъп приятел.
Заради авторитетната си нетърпимост към „безобразното“ и яловото, и заради своя авангарден мироглед и запазена младежка трескавост през годините Трайчев продължава да бъде фактор – обаятелен колега, съратник и сътрапезник с чаша розé в ръката.“

Изложбата продължава до 10 април. Не я пропускайте!

Текстът е публикуван в сайта ВЪПРЕКИ.