… Докато го гледам и слушам, за първи път тази вечер, усещам колко мъдро една такава сложна, носеща тежко бреме душа, принадлежаща на светия декаданс, е съумяла да открие своята форма – съвършената, която ѝ подхожда – в изкуството и да се спаси.
Думите принадлежат на Никос Казандзакис и се отнасят до Константинос Кавафис. Знаете ли, че двамата са се срещнали в дома на поета в Александрия през 1927 г.? Срещата е паметна за Казандзакис, описва я подробно в главата „Кавафис“ в един от томовете на „Пътешествайки“.
Какво всъщност е „Пътешествайки“?
От ранна възраст чак до смъртта си, Никос Казандзакис пътува непрестанно из Европа, Африка и Азия. Започва да записва своите впечатления под формата на пътеписи през 1907 г. в Париж като кореспондент на различни атински вестници и до 1946, годината, в която романът „Алексис Зорбас“ (на гръцки: Βίος και πολιτεία του Αλέξη Ζορμπά) е публикуван за първи път в Гърция, е известен на гръцката публика главно с пътеписите си. „Аскетика“, „Одисея“ и пиесите му са били четени от ограничен кръг читатели[1]. Мнозина го смятат за писателя, утвърдил пътеписа в гръцката литература, въпреки че според Питър Бийн бащата на пътеписа в Гърция е Костас Уранис[2].
Впечатленията на Казандзакис от пътуванията му до Испания (1926), Италия (1926) и Египет и Синай (1927) са публикувани за първи път във вестниците „Елефтерос Типос“ (Испания: 12.12.1926–07.01.1927, Италия: 06–28.2.1927) и „Елефтерос Логос“ (Египет – Синай, 03.04.–03.05.1927). Първата им публикация в книжно тяло е: „Пътешествайки (Испания, Италия, Египет, Синай)“, Александрия, издателство „Серапейон“, 1927 г. Следват още томове, събрали десетки други пътешествия.
Днес „Пътешествайки“ (на гръцки: Ταξιδεύοντας) е петтомна поредица от пътеписи от Никос Казандзакис. Тя се състои от книгите „Пътешествайки: Испания“, „Пътешествайки: Япония – Китай“, „Пътешествайки: Англия“, „Пътешествайки: Италия – Египет – Синай – Йерусалим – Кипър – Мориас“ и „Пътешествайки: Русия“.
Да, точно толкова интересни са, колкото подозирате. Например, Питър Бийн, вероятно най-задълбоченият и отдаден изследовател на Казандзакис, смята, че „Пътешествайки: Мориас“ представлява първата крачка на Казандзакис към зрял патриотизъм, така както е изразен в романа му „Алексис Зорбас“, а също така, че „за първи път Казандзакис не обожествява противоречието; напротив, той се опитва да намери начин да слее и примири омерзението и възхищението, пораждащи се едновременно у него, към гърците“.[3]
Интересно какво още съдържа „Мориас“, нали? А любопитно ли ви е какво са си казали Константинос Кавафис и Никос Казандзакис?
Не е тайна. Поредицата „Пътешествайки“ е преведена на много езици, в Гърция се радва на голям интерес и много преиздавания. Главата „Кавафис“ се падна и на изпита на гръцките зрелостници през 2024 г.
До 2021 г. „Пътешествайки“ не беше превеждана и издавана на български. В книжарниците и библиотеките ни вече могат да бъдат открити два тома (в действителност съдържащи избрани части от четири тома от петтомната гръцка поредица). В първия, със заглавие просто „Пътешествайки“ („Ентусиаст“, 2021), са включени два от гръцките томове „Пътешествайки: Италия – Египет – Синай – Йерусалим – Кипър – Мориас“ и „Пътешествайки: Русия“. В края на декември излезе и „Пътешествайки. Испания и Англия“ („Ентусиаст“, 2025).
Издателство „Ентусиаст“ би могло да се гордее, че прави достояние на българския читател едно непознато лице на Никос Казандзакис, при това лице, особено важно за цялостното му творчество и за формирането на философските му възгледи – авторът, смятат изследователите му, е силно повлиян от преживяванията си по време на тези пътешествия и едва ли без тях би написал „Аскетика“, „Беднякът Божи“, „Рапорт пред Ел Греко“, и „Одисея“, пък дори и „Алексис Зорбас“, поне не по начина, достигнал до нас. Точно тук обаче идва и голямата отговорност, това лице да бъде показано във всичките си профили, осветено, така че да се види и да ни проговори с автентичния си глас.
Още от първите страници на българското издание разбираме, че при него се е случило съставителство. Не узнаваме на какъв принцип обаче, защото няма предговор или послеслов, които да са адресирани към българския читател, за първи път държащ в ръцете си том от поредицата „Пътешествайки“. Освен обосноваване на подбора, българският читател не узнава също какво съдържат оригинално пътеписите на Никос Казандзакис, кога и защо са създадени, какво е мястото им в творчеството на гръцкия писател.
В първия издаден у нас том на „Пътешествайки“ би трябвало да открием и паметната среща между Казандзакис и Кавафис, описана в едноименната глава в частта „Египет“. Но тя лисва. Както напълно отсъстват частите „Синай“ и „Йерусалим“ и цели петнайсет глави от осемнайсетте в „Мориас“. По тази причина още по-озадачаващ е подходът към частта „Русия“, в която са поместени почти всички оригинални глави, с незначителни на брой липси (прави например впечатление, че след главите „Червената армия“ и „Червеното право“ е пропусната „Червените затвори“; след главите „Червената литература“ и „Червеното изкуство“ е пропуснат „Театърът“).
Още по-изненадващ е подходът към втория издаден в България том от поредицата – „Пътешествайки. Испания и Англия“. В него отново липсва предговор или послеслов. В частта „Испания“ има единствено бележка под линия на преводача с изредени четири години, в които Никос Казандзакис е пътешествал из Иберийския полуостров.
Любопитно съвпадение е, че също през 2025 г. в Гърция излезе ново, изящно издание на „Пътешествайки: Испания“ („Диоптра“, 2025). Библиофилско наистина. С богат предговор от световно признатия изследовател, познавач и преводач на Казандзакис Питър Бийн (под наслов „Казандзакис като автор на пътеписи“) и два проникновени текста от филолога и изследовател Мери Мике, преподавателка по гръцка литература в Аристотеловия университет в Солун (със заглавия „Пътешествайки из Испания. Изпитание и търсене из мястото и себе си“ (въведение), и „Пътешествайки из Испания. С компас, сочещ към XXI век“ (приложение)).
От задълбочените текстове гръцкият читател, за разлика от българския, научава, че „Пътешествайки: Испания“ е плод на трите пътувания, които Казандзакис осъществява в Испания (през август-септември 1926, октомври 1932–март 1933, октомври–ноември 1936) и на съответните кореспондентски материали, публикувани във вестниците „Елефтерос Типос“ (12 декември 1926–7 януари 1927) и „Катимерини“ (21 май–3 юни 1933 и 24 ноември 1936–17 януари 1937). Разбира също, че този том включва две части. Първата, озаглавена „Испания“, събира впечатленията на Казандзакис от първите му две пътувания до Иберийския полуостров, далеч от водовъртежа на гражданската война – из страна, все още спокойна и впечатлила го с цветове и зрелища, храмове и паметници, скрити или очевидни съкровища. За разлика от нея, втората част, озаглавена „Вива ла муерте!“, е основана на третото пътешествие на автора, осъществено само три месеца след избухването на Испанската гражданска война.
Самият Никос Казандзакис подчертава контраста между двете части още в предисловието към „Вива ла муерте!“:
[…] голяма е отговорността на онзи, който днес отива в Испания и решава да предаде на хората картината на страховитата трагедия. Вече не става дума за безопасно и безотговорно описване на одежди, пейзажи и градини, на стари църкви и красоти, нито пък на екзотични зрелища – севилски цигани, танцьорки, кастанети, кориди…
Със съзнанието за голямата си отговорност, в същото предисловие Казандзакис обещава да ни запознае с всички лагери във войната, да опише разговорите си с водачите, живота си сред войниците, в опустошени села, сред напевите на жените, оплакващи покойниците си, да ни направи свидетели на най-трудните за него моменти, докато е прескачал падналите във войната, четял е откритите в джобовете им писма, ставал е свидетел на битки по суша и въздух, на унищожението на Мадрид и още мн.др.
[…] Отидох и видях, очите ми се напълниха. […] Няма да скрия нищо.
Пълни ли са очите на българския читател? Скрито ли е нещо от погледа му?
„Вива ла муерте!“ (на испански: ¡Viva la muerte!), а в превод „Да живее смъртта“ е мотото на фалангиста генерал Милян Астрай, по време на Испанската гражданска война, широко възприето от франкистите. Думите се помнят и заради разгорещения отговор на Мигел де Унамуно, даден на скандиращите лозунга по време на честване в Университета в Саламанка, на 12 октомври 1936 г.: „Току-що чух един некрофилски и безсмислен вик: „Да живее смъртта“. И аз, който прекарах живота си да оформям парадокси, които пораждаха неразбираем гняв у другите, трябва да кажа с авторитета на експерт, че този странен парадокс е отблъскващ за мен…“ (М. де Унамуно, 1936). По-късно в същата реч Унамуно произнася знаменитата фраза „Ще победите, но няма да убедите“. Този епизод е разтърсил дълбоко Никос Казандзакис (макар че това вълнение също не е достигнало до българския читател).
Няколко седмици след него, на 21 ноември 1936 г., Казандзакис се среща с разочарования и вече изолиран Унамуно, месеци преди смъртта му. Разговора им определят като отличаващ се с екзистенциална дълбочина. Насред гневно избухване на внезапно остарелия, по описанието на Казандзакис, Унамуно, гръцкият писател се осмелява да го попита: „Как трябва да постъпят тези, които все още обичат духа?“. Отговорът също не е тайна. Но българският читател няма как да го научи, не и от текста, издаден преди дни у нас.
От цялата част „Вива ла муерте!“ в българското издание са запазени единствено последните две глави. Съставителството е пропуснало първите осем, в които се съдържат срещата на Никос Казандзакис с Мигел де Унамуно, размислите му при новината за смъртта на Лорка и всичко, което гръцкият писател обещава да не скрие, воден от чувство за огромна отговорност.
„Пътешествайки: Испания“, съставен от две неразривни части, е плътен и сложен текст, съчетал изповед с история, поезия, философия, психология. Танасис Агатос, доцент в Атинския университет и изследовател на новогръцката литература в периода XIX–XX век, смята, че „Пътешествайки: Испания“ излиза извън конвенционалните граници на пътеписната литература, както правят всички „пътеписни“ текстове на Казандзакис, демонстрирайки за пореден път хибридността на текста на Казандзакис и целенасоченото използване на полифонични и интертекстуални компоненти по Бахтин[4], като илюстрира тясната връзка на автора с Испания и неговата интелектуална близост с ключови фигури на испанския дух, като например Сервантес, Унамуно и Лорка, но също така и неговото двусмислено, амбивалентно отношение към Испанската гражданска война, като съответните части не могат да бъдат разглеждани изолирано, както подчертава и почетният професор в Берлинския свободен университет, занимаващ се с новогръцки изследвания, Константинос А. Димадис[5].
Задълбочената дългогодишна изследователка на Казандзакис Драгомира Вълчева ни припомня в проникновения си послеслов към „Аскетика“ („Сиела“, 2017): „През оптиката на фикционалната му автобиография „Рапорт пред Ел Греко“ (1956), написана година преди смъртта му, виждаме автора на „Аскетика“ – още от ранното му детство в Ираклион на остров Крит, където е роден през 1883 г. – като търсещ и неспокоен дух, неспособен да намери убежище в заварените мисловни схеми. Това го тласка към постоянни пътешествия – и в света на идеите, и в географските измерения. В едно от писмата си нарича себе си „прелетна птица“[…]“.
Дали някога ще можем да го придружим – пълноценно – в полета му?
[1] Bien, Peter,Kazantzakis. Politics of the spirit, Volume 2, Princeton and Oxford: Princeton University Press, 2007.
[2] Пак там.
[3] Пак там.
[4] Bakhtin, Mikhail, Esthetique et Theorie du Roman, Gallimard, 1978.
[5] Konstantinos A. Dimadis, Kunst und Macht: Bemerkungen zu drei Reisebüchern von Nikos Kazantzakis, in H.D. Blume – C. Lienau (eds), Annäherung an Griechenland: Festschrift für Anastasios Katsanakis zum 65. Geburtstag, Münstersche Griechenland-Studien I, Choregia 2002.
Марина Деливлаева е завършила новогръцка филология (2003) и магистърската програма „Преводач-редактор“ с гръцки и испански език (2005) в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е в Гръцката редакция на БНР, в кабинета на посланика на Гърция в България, преподава гръцки език в специалност „Новогръцка филология“ на СУ, както и в Центъра за гръцки език и култура „Аристеа“, където води и лекции по гръцка литература. Създател и главен редактор на списание за изкуства и култура Jasmin.bg (от 2011). Превела е романа „Зелена безбрежност“ на Евгения Факину („Рива“, 2022), сборника с разкази „Черната рокля на гарвана“ и стихосбирката „Планина е и морето“ от Тодорис Гонис (фондация „Стефан Гечев“, 2024 и 2025) и др.
