Петър Наков, „ОТ“, галерия „Сариева“, куратор Ивайло Аврамов, 30 април–31 юли 2026 г.
„ОТ“ в галерия „Сариева“ е първата самостоятелна изложба на скулптора Петър Наков, който до този момент се представя с участия в групови изложби. Куратор е Ивайло Аврамов, също скулптор, за когото site-specific подходът е в собствената му художествена практика. В случая изложбата е и първа част от кураторската поредица на Аврамов в галерия „Сариева“ – „Пробив в белия куб“.
Още в началото този пробив е заявен буквално. Галерията отваря фасадата си така, че целият ѝ обем да стане видим от улицата, а с това маркира не само началото на проекта, но сякаш и промяна в собствената си стратегия. Четвъртата стена е премахната, за да може галерията да говори директно към зрителя, без обичайната дистанция – изложена към улицата, видима дори когато галерията не работи. И все пак стъклото остава като тънка, почти невидима преграда, която едновременно приобщава и отделя публиката от изкуството.
Сайт-спесифик скулптурата на Наков представлява ажурна пространствена структура, изградена от един и същ повтарящ се метален елемент, който според позицията си може да се чете като различна буква от глаголицата. Вертикалният елемент е буквата О, а хоризонталният – Т. Оттук идва и заглавието „ОТ“. Кратко, почти прекалено кратко, сякаш в него има нещо недоизказано. Човек би се зачудил дали това „от“ е начало на по-дълго изречение, посока, подател, произход. Нещо, което търси своето продължение.
„ОТ“ е езикова частица, а езикът може да бъде разглеждан като site-specific за конкретна историческа и културна среда, в която той звучи най-плътно. Не защото не може да се говори другаде, а защото носи историческата, културната и социалната памет на мястото, от което е възникнал. Затова „ОТ“ до някаква степен описва точно произхода на гледната точка – мястото, от което ще се наблюдава.
Първото ми „от“ към изложбата беше от Instagram. Оттам работата изглеждаше почти същата като предишната поява на Наков в „Райко Алексиев“. През 2024 г. Ивайло Аврамов курира изложбата „Мястото като скулптура“ в софийската галерия „Райко Алексиев“, където Петър Наков участва с работа, изградена от сходни елементи и сходна конструктивна логика. От дистанцията на Instagram работата в галерия „Сариева“ лесно може да изглежда като повторение: същият автор, същият куратор, близък визуален език.
Но това „от“ се оказва решаващо. Разглеждането на изложбата онлайн превежда всичко в образ, в който разликите в мащаба, достъпа и движението почти изчезват. Ако наблюдаваме една site-specific работа само през снимки, сякаш я отделяме от оригиналната ѝ среда и така тя временно губи част от своята същност. Остава образът, но изчезват мястото и динамиката.
Сравнението между двете работи не е опит за изобличаване, а начин да се онагледи и анализира именно разликата между двете скулптури. В галерия „Райко Алексиев“ работата стои в голямо пространство, с достатъчно дистанция около себе си и може да бъде възприета чрез обхождане. Арматурните елементи там са част от конструктивна система, която превежда оберлихта в обем: плоският архитектурен растер става триизмерна скулптурна структура, нещо като аксонометрично разгъване на вече съществуващата архитектура. От дистанция скулптурата изглежда плоска като чертеж, но при придвижването към нея придобива обем и дълбочина.
В „Сариева“ ситуацията е друга. Тук дистанцията изчезва. Галерията не позволява обикаляне около скулптурата, защото тя заема целия ѝ обем. От фасадата се чете като образ, но отвътре се преживява като среда. Обектът е временна нова архитектура вътре в съществуващата архитектура. Зрителят влиза директно в тези условия и докато разглежда инсталацията, всъщност започва да се движи според нейните правила. Това вече е структура, която организира цялото отношение между работа, галерия и зрител.
Скулптурата създава коридори за движение, но не и коридори за тълкуване. В Пловдив се случва и още нещо, което може би е важно да отбележим. Авторът и кураторът извършват намеса в архитектурата на галерията, за да поеме логиката на работата. Премахната е предната полу-стена, на тавана се добавя конструкция, начинът на гледане е сменен, сякаш всичко се пренарежда около творбата. Така обичайната site-specific логика се обръща: не само произведението се съобразява с мястото, а мястото става специфично спрямо произведението.
Докато в „Райко Алексиев“ имаме site-specific скулптура, в „Сариева“ започваме да имаме „арт спесифик“ галерия, временно пренастроена спрямо конкретна работа.
Разликите не се изчерпват само с мащаба и режима на възприемане. В „Сариева“ към структурата се появяват и вертикални месингови елементи, които правят окачването видима част от работата. Самата инсталация функционира и като носеща конструкция, върху която е окачен собственият ѝ образ под формата на матрица и отпечатък. А в отделна ниша е показан и единичен метален обект – почти като легенда, чрез която може да се разшифрова конструктивната логика на творбата.
След посещение на изложбата на живо, заглавието „ОТ“ започва да работи вече не като част от изречение, а като система от правила – граматика на конкретната ситуация. ОТ маркира постоянното преместване на гледната точка и новите пластове смисъл, които това преместване носи на зрителя.
Погледнато отвън, изглежда, че изкуството се отваря към хората. Галерията общува директно с улицата, а образът на скулптурата е като стълба, която обещава посока, възход, преминаване към „следващо ниво“. Но отвътре се оказва лабиринт, изграден от връзки, зависимости и йерархии. И все пак текстът би трябвало да ни помогне да се ориентираме в този „лабиринт“. Всъщност текстовете към изложбата са три отделни: един за скулптурата, един за кураторския проект и един за галерията. На пръв поглед последният изглежда най-отдалечен от самата работа, но именно той връща заглавието „ОТ“ към още една начална точка – откъде тръгва галерията, през какви важни моменти и трансформации преминава и как тези промени пренареждат нейната логика. Така финалът остава отворен, както вече е отворена фасадата ѝ.
Настоящият анализ се явява неофициален четвърти текст в рамките на изложбата и има за цел да обедини останалите три текста в една обща логика, в която работа, място, гледна точка и история започват да се четат през едно и също „ОТ“.
Текстът на Сергей Георгиев е написан за конкурса за критически текстове в областта на визуалните изкуства на Гьоте-институт България и Културния център на Софийския университет.
