Начало Филми 15 минути Танда
15 минути

Танда

Теодора-Косара Попова
17.04.2023
5277
„Танда“ (2020)

Портал Култура представя късометражния филм на Теодора-Косара Попова в сътрудничество със сайта kinematograf.bg

„Танда“ (2020), режисьор Теодора-Косара Попова, сценаристи Павла Котова, Теодора-Косара Попова, продуцент NATFA

Едва ли има по-универсален и естествен начин на изразяване от танца. Твърде е вероятно това да е първото изкуство въобще. Определени форми на танц, свързани с ухажването, се наблюдават дори сред животинските видове. Можем да си представим, че хората танцуват много преди да са развили способността да рисуват или говорят. Ако следваме формулировката на Ернст Хекел за съвпадението между развитието на вида и индивида, то това изглежда още по-сигурно. При нас, хората, танцът е отишъл далеч отвъд някаква прагматична стойност и се е превърнал в форма на чисто удоволствие от движението, от ритъма и музиката. За него са изписани безброй редове, а един тях, принадлежащ на Шарл Бодлер, гласи: „Танцът може да разкрие всичко мистериозно, което е скрито в музиката, и има допълнителната заслуга да е човешки и осезаем. Танцът е поезия с ръце и крака“. В известен смисъл всичко танцува, а животът е танцът на вселената с нашите души.

Сред танците обаче има един, който се отличава със своята чувственост, поетичност и носталгия – тангото. То се заражда в края на XIX век в бедните региони около реката Рио де ла плата, която е естествената граница между Аржентина и Уругвай. Тангото е комбинация от сливането на африкански с южноамерикански ритми и европейски танци като полката и валса. Първоначално е популярен сред най-ниската прослойка на обществото и отричан от аристокрацията като циничен и вулгарен. Тези присъди не издържат проверката на времето и не след дълго, в началото на ХХ век, тангото превзема както европейската, така и световната сцена, за да стане един от най-известните стилове дори сред по-консервативните социални кръгове. В днешно време има десетки различни видове танго, а стилът е признат за един от основните танцови стандарти, който на свой ред се е превърнал във вдъхновение за други форми на изкуството.

„Тангото е трудно да се опише с думи.“ С тази реплика започва документалният късометражен филм „Танда“ на режисьорката Теодора-Косара Попова и сценаристката Павла Котова. Всъщност трудно би могло да се опише по какъвто и да било начин отвъд акта на танцуването, но ако има медиум, по чиито сили е подобна задача, то това е киното, и този филм успява да го докаже. Сюжетът се разгръща под формата на танда (термин от тангото, който означава група от четири танга, изтанцувани с един партньор) и пресъздава случването на една милонга (друг термин, 1. социално събитие, на което се танцува танго; 2. жанр в танго музиката). Под съпровода на деликатни стъпки и горещи акорди четирима души разказват за своята връзка с танца, за дълбоката чувствителност, самотата и любовта, преплетени в движенията и съприкосновението с партньора и света. Четири истории, които танцувайки в съзнанието на зрителя, отиват далеч отвъд тангото и ни потапят в емоции, откровения и една специфична меланхолия, способна да предизвика буря и в най-спокойните кътчета на вътрешния свят.    

„Танда“ е като лична изповед, като отправено предизвикателство, като игрив постмодерен роман в дъждовна вечер, като първа и последна целувка с непознат или пък като самотно питие в опушен бар в някоя далечна южна държава. Истински и директен, какъвто само един документален филм може да бъде, и в същото време визуално елегантен и изпипан като игрална лента. Светлината е топла, а цветовете – пастелни и импресионистични. Камерата танцува редом с двойките и ни понася заедно с тях из прекрасния автентичен интериор на къщата на Мара Белчева. Един изключително сетивен, тактилен филм, който е способен да докосне фините нишки на човешката душевност, а танго означава именно докосвам.

„Танда“ е магнетичен, лиричен и откровен до болка. Прекрасно реализиран студентски проект, продуциран от НАТФИЗ, който съвсем логично през 2020 г. в съревнование с над хиляда филма от цял свят е избран за един от финалистите, които се борят за почетната награда Оскар за студентски документален филм. Въпреки че не я спечелва, номинацията му е символ за изключително признание и говори сама по себе си за качествата на филма. 

Можете да гледате филма сега на платформата kinematograf.bg.

Иван Врамин

Теодора-Косара Попова
17.04.2023