0
1812

Учителят на Моцарт


Джовани Батиста Мартини, известен като падре Мартини, е изтъкнат италиански композитор, теоретик, преподавател, музикален историк, цигулар и клавесинист от XVIII в. Роден е на 24 април 1706 г. в Болоня.

Първият му учител по музика е неговият баща Антонио Мария, който свири на цигулка и виолончело. По-късно Джовани учи при отец Предиери пеене, клавесин, чембало и получава първите си уроци по композиция. Занимава се с пеене под ръководството на Франческо Антонио Пистоки, учи също контрапункт при Джовани Антонио Ричиери и църковна музика при Джакомо Перти.

През 1721 г. 15-годишният Джовани се замонашва във францискански манастир. От 1725 г. е капелмайстор на църквата „Св. Франциск”, а през 1729 г. е ръкоположен за свещеник.

По-късно падре Мартини изучава физика и математика при италианския учен, философ и писател Франческо Мария Дзаноти. От 1758 г. е член и ръководител на Филхармоничната академия в Болоня. Член е също на академия „Аркадия” в Рим.

Разностранно образован музикант и учен, падре Мартини играе важна роля в развитието на италианската музикална култура през XVIII в. и получава известност в Европа като музикален теоретик и педагог. Той е автор на „История на музиката” – първия фундаментален труд в тази област, състоящ се от три тома, обхващащи древните епохи и античността; четвъртият том, посветен на Ранното средновековие, остава незавършен. Основният му теоретичен труд е учебник по контрапункт[1] – обширен сборник с нотни образци и коментари по тях.

При издаването на научните си трудове падре Мартини се радва на подкрепата на папа Бенедикт ХΙV. Кореспонденцията, която отецът има с известни личности на епохата (крал Фридрих ΙI, принцеса Мария Антония Баварска, либретиста Пиетро Метастазио, композиторите Джузепе Тартини, Глук, Андре Гретри и др.), свидетелства за неговия авторитет сред съвременниците му. Джовани Батиста Мартини умира в родния си град Болоня на 3 август 1784 г., на 78-годишна възраст[2].

Сред учениците на падре Мартини са Николо Джомели, Йохан Кристиан Бах (син на Йохан Себастиан Бах), Джузепе Сарти, падре Матей (францискански монах, учител на Джоакино Росини и Гаетано Доницети), както и младият Моцарт, който му е много благодарен и силно привързан към него.

Леополд Моцарт завежда сина си Волфганг при падре Мартини в Италия, за да го научи той на полифонично писмо. Падре Мартини подготвя младия Моцарт за приемния изпит във Филхармоничната академия. В Академията като учебна композиционна практика се изучава традицията на старата вокална полифония. Изпитът на Моцарт се провежда на 10 октомври 1770 г. Моцарт трябва да контрапунктира с три горни гласа грегорианска мелодия. Падре Мартини проверява работата и я поправя. Така не без неговата помощ 14-годишният Моцарт е приет в Болонската академия. В свое писмо до учителя си, писано в Залцбург на 4 септември 1776 г., Моцарт се обръща към отеца с думите: „Достопочтенни падре, маестро, покровителю мой многоуважаем”, а в края на писмото добавя: „надявам се, че вашите милости никога няма да ме оставят на моя път и не преставам да се натъжавам, виждайки, че съм далеч от човека на светлината, когото аз в най-голяма степен обичам, почитам и уважавам…”[3]. Вероятно уважението на Моцарт към духовника е продиктувано както от голямата му ерудиция, така и от помощта, която падре Мартини му оказва в решаващ момент. Така сред онези, които са повлияли върху развитието на младия Моцарт, трябва с признание да отбележим и личността на францисканския монах.

Падре Мартини е автор на музикални произведения в различни жанрове – опери, оратории, меси, мотети, симфонии, сонати за орган, клавесин и др.

Отецът събира невероятна за времето си библиотека от 17 000 тома, която след смъртта му е разделена – основната част е в библиотеката на консерваторията в Болоня, а друга част е във Виенската библиотека.

Именитата консерватория в Болоня, основана през 1804 г. като Музикален лицей, от първата половина на миналия век носи името на отец Мартини – „Джовани Батиста Мартини”. Един от първите преподаватели там е отец Станислао Матей (когото споменахме между учениците на отец Мартини).

––––––––––––––––––––––––

[1] Контрапункт (полифония) вид многогласие, едновременно съчетаване на две или повече самостоятелни мелодии (гласове) в музикалното произведение по определени правила. Контрапунктът (полифонията) е една от основните дисциплини в музикалната теория, чието практическо овладяване е необходимо за композиторите. Б. а.
[2] Вж.: Ямпольский И. М. Мартини Д. Б. // Музыкальная энциклопедия. Т. 3.  М.: Советская энциклопедия, 1976. с. 456-457; Еnciclopedia della musica, Ricordi, Milano 1964, vol.III, p.114-115. Изказвам благодарността си към д-р Александър Касабов, ръководител на Музикалния отдел на НКБМ. Б. а.
[3] Моцарт В. А. Полное собрание писем, пер. на русский яз. И. С. Алексеевой, А. В. Бояркиной, С. А. Кокошкиной, В. М. Кислова. М.: Междунар. отношения, 2006. с. 40-41.