Господине, съдено ми бе да се познаваме от десетилетия, още от времето, когато Вие бяхте главен редактор на списание „Театър”, някакъв вид цензор в репертоарните съвети, критик, изобщо човек с тежест в театралния и литературен живот в страната. Няма да намекна за политическата ви принадлежност, мина много време, а то променя дори и онова, което смятаме за недосегаемо. С годините вие сте писали книги, които не съм чел, извинявам се! Отдадохте се на телевизията, винаги елегантен и остроумен, забавен, понякога комичен, понякога пародийно смешен. Но във всички случаи докосващ се до важни теми, съобразно конюнктурата. И ето че преди няколко дни вие в едно протяжно телевизионно предаване по поредната телевизия, която ви е приютила, не сдържахте злобата си към писателя Георги Господинов, усъмнихте се в качествата му, явно подразнен, че неговото име се свързва с наградата „Оскар” за, отбележете: анимация на друг българин, който е използвал разказ на Георги Господинов като сюжет на творбата му.
Най-напред Георги Господинов е български писател, превеждан на множество езици, носител на много награди, той пише различно от вас! Но, съгласете се, и Йовков пише различно от вас, литературата е велико достояние на човеците, защото тя дава възможност на човека да изяви своята различна от другите същност. И това не се отнася само за литературата – Шуберт е боготворял Бетовен, но е творил съвсем различна, друга музика, въпреки че са живели в едно и също време!.
Виж, с едно съм съгласен. Българската телевизия, подтиквана от дълбоко вродения ѝ комплекс за малоценност, развя знамето Георги Господинов до премаляване! За това е виновна тя, а не Георги! А аз пожелавам на Господинов да пише още по-хубаво, да бъде още повече себе си! „Свири, свири, бог убил те, луд гидия, божа дарба не заптисва стар кадия! Свири, струвай старо-младо, младо-лудо: що е божа дарба – то за свят е чудо.“
