0
443

Джазус и първата музика във Вселената

Kanton6: Мирко Попов, Синиша Евтимов, Владан Дробицки, снимка PMG Jazz

Разговор с елекро-(квази)етно-джаз триото Kanton6 от Скопие – Мирко Попов, Владан Дробицки и Синиша Евтимов – в навечерието на първия им концерт в България

„Лесно ви е на вас, братята българи, да кажете 5000 години“ – подсмихва се Мирко Попов на лапсуса ми (прочел съм 500 000 от обложката на плочата им с две нули по-малко) – „…защото историята ви е кратка. А тук говорим за 500 000 години, когато във Вселената не е имало нищо освен Македония“…

Не говорим за война обаче, както би се изразил дядо ми. Говорим за  албума Jazzus на триото Kanton6 и за митологията като извор на самоиронична авторефлексия и като призма, през която да можем да видим и себе си, и другите, че и още по-другите… такива, каквито всъщност сме/са – много по-близки до герои от роман на Вонегът, отколкото до тези от някой исторически епос. В Jazzus се говори за върховното божество Македон, което преди половин милион години създава Вселената и решава да легне да си подремне за някакви там 50 хиляди години, уморено от акта на създаването. Разбира се, като спиш толкова дълго, се получават съответните исторически, метафизични, но и дори и анатомични „усуквания“ и някой трябва да ти помогне да излезеш от ситуация. Е, този някой в историята на Kanton6 е младото момче Джазус от Скопие („Тогава във Вселената има само Скопие, нали?“), в чест на когото наричат първата традиционна музика на света (македонската)… „джаз“. Всичко това, нарочно прекарано от музикантите през Гугъл-преводач и изчетено от механична дикторка на перфектен новинарски английски (с оглед на акцента), иначе – съвсем преднамерено напълно неправилен (с оглед на граматиката).

Да, тук някои ще скочат. Защото телевизионно формираният тук стереотип за Северна Македония изключва самоиронията от тамошна страна. Но този текст, а и концертът довечера (12 януари, сряда, 20 ч. в „София лайв клуб“) са насочени не към „скачащите“, няма нужда да уточняваме, нали? Защото изкуството, знаем, винаги е било много по-добра дипломация от официалната такава.

Kanton 6 имат изключително интересна жанрова история, която повтаря модела на лейбъла PMG Recordings, създаден от Мирко Попов преди (само) четвърт век. Началото е в техно-музиката, която преминава през различни рокендрол, инди, дарк-електро и други реинкарнации, за да се стигне в наши до съвременните форми на джаза. Мирко Попов и Синиша Евтимов са пионери на диджейската сцена в Скопие от началото на 90-те, а тромбонистът Владан Дробицки, който е и главен продуцент на издателската серия PMG Jazz, е от онова поколение артисти, формирани под влиянието както на югославския авангард от 80-те (Miladojka Youneed), така и на Lounge Lizards, Стивън Бърнстейн и Sex Mob, Джон Зорн и въобще – на онази безкомпромисна отвъдокеанска сцена, с която за жалост от нашата страна на Деве баир/Гюешево все още (с малки изключения) продължаваме да нямаме много общо.

Да започнем с постоянното жанрово прераждане, което се явява характерна черта на Kanton6. Последният албум Jazzus е поредното нагледно доказателство…

Мирко Попов: Проектът Kanton6 сам по себе си е, да го кажем така, митологично явление. И реинкарнацията не е нещо невсекидневно за нас: редовно сме в процес на някакво прераждане. Последните години това е въз основа на задълбочаването на приятелството ни с господин Владан Дробицки, който е истинска джаз легенда в Македония. И така, покрай издателската ни къща PMG Jazz и фестивала „Джаз край Вардара“, който организираме заедно, и съвсем естествено покрай обмена на опит между неговите групи и нашите той постепенно си стана част от всички наши музикални проекти. Конкретно Kanton6 го избрахме умишлено между тези проекти, за да направим един кросоувър между електронна музика и джаз, към който да добавим и митологично-вселенско-реторичен (етно)елемент, който си го има и така… И ето, трите неща – (етно)митология, джаз и електроника – сублимираха в едно нещо, което, изречено с една дума, е Jazzus.

Владан Дробицки: Преди десетина години, когато започнахме с Прилепския джаз уикенд, искахме да поканим точно такава група на фестивала. И накрая така се получи, че ние сами с Kanton6 няколко години по-късно изсвирихме тая музика, която толкова ни се искаше да чуем там…

В София ще ви гледаме в квартет с един удивителен джаз китарист – Филип Букршлиев, който ще свири преди това и със собствената си група Taxi Consilium. А характерно при вас – и в другата ви формация, PMG Kolektiv, където през годините са свирили някои от най-изявените съвременни македонски китаристи като Васко Атанасоски и Люпа Ангелов – e, че електрическата китара хем е ключов елемент, хем присъства деликатно и не обема цялото внимание на слушателя. Синиша също има своя китарен принос през всичките тия години…

Мирко Попов: Китарата винаги е била част от Kanton6 и в самото начало, преди някакви там 20 хиляди години, хаха, идеята беше да смесим китарния звук с електронната музика и това го правехме дълго време. Проектът ни с „Демек“ (с Фреш и Васко) преди няколко години беше нещо още по-шантаво и отиваше още по-нататък. Но имаше и момент, в който съвсем се бяхме лишили от китарите и имахме изцяло електронен, дори клубно-танцувален звук… – всичко това, докато не се намеси фантастичният г-н Владан Дробицки и сега сме малко така, както рекох, „етно-джаз-електроника“… по малко от всички тия работи.

Синиша Евтимов: Аз принципно не смятам себе си за „китарист“, а за човек, който много обича музиката. Дори „музикант“ не се осмелявам да се нарека, въпреки че свиря на всичко. Китарата най-вече я третирам като синтезатор и този звук търся. Първата причина за това е практична: недостига на талант го компенсирам с много китарни ефекти. Но от друга страна, винаги и непрекъснато в главата ми е звучала някоя мелодия и винаги съм се опитвал да я изсвиря с китара. Много ценя и Васко, и Люпа, които са отдавна доказани китаристи със собствени проекти. Люпа, макар да е много по-млад от мен, ми е нещо като ментор в свиренето на електрическа китара. И мисля, че с течение на времето успях да изградя и свое китарно звучене, което да се разпознава – и в Kanton6, и в PMG Kolektiv, и в другите ни проекти.

В албума Jazzus още на първо слушане се хващат и умело вплетени музикални цитати, а и автоцитати – от Жобим до PMG Kolektiv („Този град е свежозелен, този град е светлосив, този град в полумъртъв, този град почти е жив“)…

Мирко Попов: Виж, ние всички сме влюбени в музиката и независимо дали един е бил в музикално училище, а друг просто е слушал и слушал, и слушал, всички ние носим толкова много изслушана музика у себе си и толкова искрено сме влезли вътре в цялата тая работа, че постоянно сме в някакъв цитат… Появява се някоя парафраза, някоя нишка, която свързва точките – не само исторически, но и географски, и духовни, и нотни. Много работи се свързват едни с други при нас – имаме вече богат опит: и тримата сме около 50-годишни, което значи, че заедно сме на век и половина… Понякога сме тази група, понякога сме онази и дори това да е на моменти малко шизофренично, музикалният резултат накрая е нещо смислено. Поне за нас, а се надявам и за публиката. И всичко това ни прави част от голямата река на музиката, на музикантите, на хората, занимавали се с това през вековете.

Как се роди идеята за издателската къща PMG Jazz в контекста на легендарния вече лейбъл майка PMG Recordings? Един софийски познавач на музиката нарече наскоро PMG Jazz „балканския Tzadik“

Владан Дробицки: Благодаря! С Мирко имахме идеята да се захванем с издаването на музика, която да не е ограничена „между четири стени“, да допира до всички стилове и жанрове и в която да има много импровизация и свобода – т.е. джаз. Мисля, че добре ни се получава: направихме почти 30 издания за 3 години, така че… да видим докъде ще ни отведе всичко това.

Мирко Попов: И за мен беше голяма изненада успехът на PMG Jazz, доколкото самият аз идвам от друга една сцена. Моят лейбъл PMG Recordings от 1998 г. досега има близо 200 издания и това с джаза беше като някаква авантюра за мен. Знаех, че ако се захвана, ще се посветя на това, с което съм се захванал. Ама не ми бяха ясни много работи. Познавах някои нови джаз групи и това е… Но още в началото, със започването на джаз серията, се видя, че има голямо количество млади хора в Скопие, а и не само млади, които се събират и правят отлична джаз музика. От друга страна, самите музиканти, виждайки, че има лейбъл, който проявява интерес да издава такава музика, стават по-активни. И така стигнахме до един момент, в който сме свидетели не само на голямо качество, но и на голямо количество нови джаз проекти. И мисля, че това ще продължи още няколко години.

Направихте и свой фестивал – „Джаз край Вардара“, който през пандемичната 2020 г. беше единственият добре посетен фестивал в Скопие.

Владан Дробицки: Понеже още тогава, преди две години, се събраха доста издания за лейбъла, някак си се разбрахме помежду си, че трябва да дадем и трибуна на всичките тези музиканти. Някой каза, че създаваме нова вълна. Не знам дали е така („Така е“ – провиква се Мирко от коридора)… Е, добре, значи така е. Фестивалът се провежда до реката – на поляната зад Младежкия културен център (МКЦ). Първото издание беше ултра успешно – седем групи за две вечери, тотално разпродадени билети. През 2021 г. по ред причини програмата беше малко по-разхвърляна между септември и октомври. Ще видим нататък…

Kanton6 на премиерата на Jazzus (август, 2021), снимка Прилепски джаз уикенд

Един специфичен въпрос към Синиша: ти си добре познато име на македонската театрална сцена – влияят ли си взаимно музиката и театърът в изкуството, което създаваш?

Синиша Евтимов: Влияят си, но се опитвам по-скоро да държа двете работи разделени – като доктор Джекил и мистър Хайд. Много хора ме питат защо не използвам своя музика в театралните си представления. За мен двете неща са различни. По-скоро използвам опита си от театъра в музиката и опита от музиката в театъра. Не съм стигнал до момента, в който да ги смеся в директна симбиоза. Но доколкото съм един и същи човек и не мога да се разделя на пет, сигурно индиректно двете неща си влияят.

И накрая: няколко думи за по-широкия балкански (а не само балкански) контекст на музиката на новия Kanton6 – в нея може да бъде усетен и духът на Майлс Дейвис от периода на „Аура“, а и други работи, но конкретно аз намирам родство най-вече с един проект от 90-те – Angel’s Breath, създаден в Бразилия от две легенди, за съжаление, отдавна покойници – Милан Младенович от EKV и Митар Суботич-Суба…

Мирко Попов: Определено за мен това винаги е бил много важен албум, да. И тогава, когато излезе, та до ден днешен. Дори беше преиздаден наскоро… Голяма част от ритмите в Jazzus, за които използваме семпли от традиционни македонски тъпани, водят точно натам. Играейки си с ефектите, си дадох сметка, че в един момент македонският тъпан звучи като бразилски. Толкова естествено се получи всичко – изведнъж се озовахме в Бразилия, без да напускаме Македония. Искам да кажа – всички живеем на една планета и е естествено да имаме много общи неща… Да не говоря политически, но искам да поздравя тук братята българи. Едва чакам да дойдем да се видим и да свирим в София, защото с вас сме малко или повече едно и трябва повече да общуваме посредством музиката.

Вратите на „София лайв клуб“ отварят довечера в 20 ч., а музиката започва точно в 21 ч. Kanton6 пристигат заедно с друга една изключително успешна група от лейбъла PMG Jazz – Taxi Consilium, в която има двама носители на Наградата за най-добър млад македонски музикант на годината – контрабасистката Андреа Мирческа (за 2019 г.) и лидерът и китарист Филип Букршлиев (за 2021 г.). От българска страна домакини са дуото Noise Linguistix (Михаил Иванов и Александър Логозаров). Концертът се организира от „Аларма Пънк Джаз“.