admin
Фестивали
Кан’26: Звягинцев се върна със страх за Русия
Трудно направеният и дългоочакван филм „Минотавър“ на Андрей Звягинцев предизвика силни емоции на фестивала.
Изборът
Вечна светлина
В основата на романа е действителна трагедия с пет деца, случила се на 25 ноември 1944 г., по време на Втората световна война. Тогава немска бомба удря оживен търговски център в Южен Лондон, като убива 168 души и ранява десетки. Книгата на Франсис Спъфорд спира времето точно преди взрива и проследява няколко човешки живота, които в реалността са били грубо прекършени в зародиш. Кои са тези пет деца? И какво бъдеще им е било отнето? В какви възрастни биха се превърнали? Вдъхновена от реални събития, книгата проследява разнопосочни съдби през вихъра на необятната лондонска реалност на ХХ век. Голямата история на времето, видяна през малките и крехки всекидневни избори на обикновени хора. Изданието е на „Кръг“, преводът – на Радосвета Гетова.
Фестивали
Кан’26: тихото чудо на японското кино
„Бележките на Наги“ на Коджи Фукада, „Овца в кутията“ на Хирокадзу Корееда и „Внезапно“ на Рюсуке Хамагучи са трите филма от Япония, които Кан вече показа в официалния си конкурс.
Галерия
Без заглавия
Българската публика получи възможността за досег до творчеството на Георги Алайков. Напуснал страната след 1989 г., през 1991 г. той се установява в Съединените щати, където работи и до днес.
Галерия
Неизбежната сериозност на изкуството
Изложба „Неизбежното бъдеще. Артистични стратегии в тила на историята“, зала „Райко Алексиев“ на Съюза на българските художници, 12–28 май, 2026 г.
Фестивали
Кан’26: Цветове на света, крехки интимности, уязвими тела
Сдържано откъм блясък, но с много вътрешна енергия официалният старт на 79-ия фестивал на световното кино в Кан (12–23 май 2026) подчертано обедини цветове от различни краища на света.
Книги
Място на срещата: Пенчо Славейков
Пенчо Славейков е името на „поканата за среща“, на поканата за разговор и съмислие, която България отправя към Италия и света.
Галерия
Как четем миналото?
Изложбата „Човешко и божествено в изкуството на XVII и XVIII век“ е забележителна не само с произведенията, които представя, но и със самата ситуация на гледане, която създава.

