Не сме ли всички жертви на минало, на което, ако не предложим нещо позитивно, би ни погълнало? „Позитивно” означава да разкажем и превърнем в познание… Първа част от текст, който се вглежда как писателите Александър Хемон, Георги Господинов, Мирослав Пенков служат на историята.

Как се развиха институциите и икономиката в бившите соцстрани? Защо демокрацията там все още страда от слабата правова държава? Кои са новите опасности, които заплашват младите демокрации – дебат в Софийския университет, посветен на 25-годишнината от срещата на Франсоа Митеран с българските студенти.

И в „Американска схема” Дейвид О. Ръсел продължава да отстоява специфичния си стил – вместо стремеж към неповторимост, смесва жанровете и създава пастиши, които „цитират” чужд авторски поглед.

„Самотата сама се създава. Аз я създадох. Защото реших, че тъкмо тук трябва да бъда сама, че ще бъда сама, за да пиша книги. Всичко стана така. Бях сама в тази къща. Затворих се в нея – и се страхувах, разбира се. А после я обикнах”. Прочетете откъс от изданието на „Прозорец”, което отново ни връща в интелектуалния свят на Маргьорит Дюрас.

Проблемът за човека и неговата участ в творчеството на Атанас Далчев, Александър Вутимски и Александър Геров предполага и лично изстрадване.

Слово, произнесено при откриването на фотографската изложба на професор Цочо Бояджиев, която може да се види до 21 февруари в галерия „Алма Матер” на Софийския университет.