admin
Премиери
Дискретният чар на френското кино
Филми, които гледахме в София през есента, получиха номинации за Златен глобус, което е повод за настоящето размишление за френското кино.
Актуално
Религия и психотерапия
Една стара еврейска поговорка гласи: „Ако не станем по-добри, ще станем по-лоши“. Аз съм учил психология и ще ви кажа, че всеки уважаващ себе си психолог ще потвърди тази максима. Не съществува статичност.
Книги
Византия
В романа (изд. „Изток-Запад”) се пресичат две сюжетни линии от византийското минало и съвременността. Прочетете началните глави на книгата.
Гледна точка
Невярващият и християните
Светът наистина се нуждае от истински диалог, а обратното на диалога е лъжата и мълчанието. Диалогът е възможен само между хора, които си остават това, което са, и говорят правдиво.
Книги
Автобиографията на Дядо Коледа
Повествованието съчетава прилежно събрана историческа информация с легендарните сюжети за Коледа. То води своите читатели през векове история, за да утвърди вярата в доброто, да ги накара да запазят детското в себе си.
Изборът
Влакът за Емаус
Новият роман на Теодора Димова (изд. „Сиела”) е многопластов разказ за равносметката на един живот, преминал през изпитания и скръб, за бавно прииждащата смърт и преодоляването на страха от нея, за разкриването на вярата ни в Христа, за срещите, към които непрестанно вървим, за любовта, която срещаме. Откъс от книгата и видео с писателката, която чете от романа.
Идеи
Житие и страдание на поп Иван
от Лъжане
Огледален образ на своето време е историята на всеки човешки живот. Предлагаме ви тези забравените спомени на един свещеник от Орханийско (1938), които възкресяват перипетиите по Освобождението на България с езика на преп. Софроний Врачански.
Библиосвят
От философия към романи
Разговор с Гоце Смилевски от Македония и Емилия Дворянова на Софийския литературен фестивал (10-15 декември 2013). Водещ е Митко Новков.
Премиери
Изтичащото време на любовта
„Само любовниците остават живи” (Only Lovers Left Alive) – очакваният нов филм на Джим Джармуш, оглежда човека, отиващия си и идния, композира света като сцена за живописна алегория и оставя зрителя да тъгува по изтичащото време на цивилизацията.

