В тази книга Валентин Дишев прави един много важен и радикален жест. В тази книга светът е интериоризиран. Дишев го боли светът. Който е в него. И която болка оставя белег. Единствената сериозна история.

Преди дни 560 писатели от 83 страни, сред тях няколко нобелови лаурeати подписаха апел против повсеместното електронно следене. Сред инициаторите му са живеещият във Виена писател от български произход Илия Троянов и неговата колежка Юли Це. Прочетете написаното от Илия Троянов.

Новият брой на театралния алманах „Гестус” (издание на фондация „Идея за театър”, съставител Мила Искренова) е посветен изцяло на танца: „като движение, като средство за общуване, език на духовното и мистичното, като живот”.

Ние сме някак много склонни, като хванем една жичка от кълбото, да теглим, да теглим с увереността, че ще го издърпаме цялото – почти всички сме правили грехове в тази посока. А все се оказва – за зло и или за добро, – че кълбото имало повече нишки.

На изборите в столицата на анонимна държава над 70 процента от бюлетините се оказват празни, а политиците обмислят репресии. Романът на нобеловия лауреат за литература, издаден от „Колибри”, е болезнено актуален. Започва като остра сатира на правителствената политика, за да завърши зловещо. Ето откъс от книгата.

Нашите политици говорят манихейски – има добро и зло, противниците ни са тотални врагове. В политиката не е така, в политиката трябва да може да се говори. Видяхме как в Германия политически противници направиха голяма коалиция. Това възможно ли е в България? Ако се говори манихейски – не.