В Русия има съчетание от идолопоклонство и нагло чувство за превъзходство. Плюс православието – агресивно православие, трети Рим! И чувството за специална мисия. Народ-богоносец! Представете си всичко това взето заедно. Прилича почти на Израил, народ от божии избраници. Просто комплекси.

Никога няма до постигнем докрай безкрайно голямото или безкрайно малкото. Но защо да предпоставяме a priori, че реалността, схваната в своята цялост, изключва неща, които се изплъзват от мярата, пита в своя лекция френският историк Жан Делюмо. Току-що на български език излезе вторият том на изследването му „Една история на рая: Хиляда години щастие“, изд. „Изток-Запад“.

Изпълнителният директор на театралния фестивал „Варненско лято” за новите форми, за липсата на добри мениджъри и разпада на техническите звена в театрите, за разпространението на театралния продукт чрез фестивалите.

Романът ни запознава с нови страни от литературата игра и играта на литература, които Набоков тепърва ще развие в следващите си книги. Написан е първоначално на руски през 1932–1933 г. под заглавието „Камера обскура” и е претворен на английски от самия писател през 1938 г. Ето откъс от романа, издаден от „Колибри”.

„Голяма“ или „малка“ е държавата в България и към какво трябва да се стремим в бъдеще? Към държава, която ограничава свободата на пазара и изравнява различията, или към такава, която предоставя максимална възможност за свободен избор? Сблъсък на гледните точки на преподавателя в УНСС проф. Боян Дуранкев и икономиста от ИПИ Петър Ганев.

Ако българските граждани искат да живеят в едно удовлетворяващо ги общество и добре функционираща държава, е нужно да постигнат поне минимално съгласие относно базовите ценности, норми и цели на съвместното си съществуване.