Докато в Македония усилено градят величествени национални сгради с гигантски колони-реплики на антична Гърция и Рим, в България археологията се превръща във всеобхватна страст, която не познава професионални граници. Какво свързва македонския и българския разказ за национално величие, какви са разликите между доминантите в двете държавни стратегии, свързани с миналото и с историята?

Смисълът на Историята не е ли в това да възприемеш и добрите, и лошите страни на света, без да го съдиш прекомерно? Интервюто с френския историк Ален Корбен е шестото от поредицата „Историята днес”, в която събираме мнения за случилото се и случващото се в хоризонта на XXI в.

Понятия като „социалистически реализъм”, „нагледна агитация” и „визуална пропаганда” все още битуват с неясни дефиниции в българското изкуствознание. Изследването се фокусира върху една от формите на нагледната агитация през ранния социализъм – фотоилюстрациите в списанията.

Защо Александър Екзарх заема второстепенно място в българската история? Как да си обясним факта, че липсва, посветено на личността му, широкообхватно проучване? Дали да отдадем това на неговия труден характер? Или може би вината му е, че е прилагал почти технократичен подход при осъществяването на идеите си? Целият му живот протича между светлина и сянка.

Какво днес е значението на понятието демокрация, създадено от гърците още през VI век пр. Хр.? Култът към елита не ни ли обрича по-скоро на олигархия – на власт, упражнявана единствено от шепа хора, смятани за по-добри, по-можещи и по-компетентни? Интервюто с френския политически философ Марсел Гоше е петото от поредицата „Историята днес”, в която събираме мнения за случилото се и случващото се в хоризонта на XXI в.

Книгата на Пиер Розанвалон, световноизвестен политически мислител и професор в Колеж дьо Франс, говори за намесите в политическия живот на самоупълномощилите се да контролират властта граждани. Тяхното участие е нерегламентирано и често агресивно, правото на него гражданите извоюват ден след ден против волята на институциите, а понякога и за ужас на политолозите, които виждат в него заплаха за демократичния ред.