„Истината е трансценденталия, тя предполага единственост и битийност. В нашите либерални времена ние смесваме истината с мнението и понякога лекомислено твърдим, че има много истини…“
В добре известния трактат на Аристотел „За душата“ се говори за три вида души: растителна, сензитивна и разумна. Българската политическа практика добави и четвърти вид – русофилската.
Какво се случва с университетите днес и какво е тяхното бъдеще?
Левите и днес поддържат континуитета на илюзията, че в името на „новия свят“ всички морални предразсъдъци трябва да бъдат преодолени.
Споменът за насилието по време на комунизма бива изличаван постепенно с помощта на опити за „модернизация“ на самата марксистка теория, прикривани с имената на модни европейски левичари.
Плашеше ги не толкова музиката, а онова, което стоеше зад нея: идеологията на протеста. Комунистическата идеологическа машина се нуждаеше от враг, както и от „войници на партията“, в каквито искаха да ни превърнат.
За книгата „Антропология на възпитанието“ от Кристоф Вулф, изд. „Изток-Запад“, превод Нина Герджикова.
През 1916 г. Хуго Бал чете за пръв път свои „звукови поеми” в кабаре Волтер в Цюрих. Тяхната цел е да покажат невъзможността на езика да бъде посредник в общуването между хората. Сто години по-късно политическата реторика в България е също толкова изпразнена от съдържание.
