41 публикации
Росица Чернокожева е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ с втора специалност философия и трета – книгознание и библиография. Магистър към магистърска програма „Артистични психосоциални практики и психодрама“ – НБУ и Червената къща, психодрама-асистент към Фондация „Психотерапия 2000“, групов аналитик, член на Института по психология на групите. Асистент, д-р в Института за литература на БАН. Работи в интердисциплинарното поле литература, литература за деца, психоанализа и психодрама. Работи като психотерапевт. Автор на книгите „Павел не е сам на света“ (2002), „Драги ми, Смехурко. Антология на хумор за деца“ (2002, 2012), „Българската литература за деца – психоаналитични и психодраматични прочити“ (2019), „Енигмата на откривателството. Творчески портрет на Боян Биолчев“ (2023), „Играта. Антология на произведения за деца от сп. „Светулка“ и „Детска радост“ (в съавторство, 2023), „Психотерапевтичен роман(с)“ (2024). Заедно с Вихрен Чернокожев е съставител на „Антология на българския смях“ (1995), „Българска литературна критика. Т. 1“ (2000) и др.
