„Bo Nan Za“ е филм с двойно дъно, приказка за непораснали, които упорстват в истините на своето детство, тъжна съзерцателна гротеска и филмов експеримент, изведен с трогателна човечност. При това става дума за почти „ням филм“, който по замисъла на режисурата на Андрей Гетов и на камерата на Иван Вацов бива потопен в градската среда.

На 21 януари се навършиха сто години от смъртта на Владимир Илич Ленин. Годишнината мина незабелязано, без никакви чествания. Нито в Путинова Русия, нито някъде другаде отбелязаха „века на Ленин“. Явно в паметта на днешния свят Ленин се е самообособил във вид на „мъртво тяло“, изложено на Червения площад като символ на споминалата се болшевишка революция.

„На самия десети януари, понеделник, времето било както сега – слънчево и доста мразовито, но с много повече сняг. Представям си как сутринта хората са отивали на работа, тогава улиците са били далеч по-добре разчистени. Докато някъде към обяд сирените не завили и радиото не започнало да известява: „Внимание, внимание. Въздушна опасност“. Софийски истории (64)

Habent sua fata libelli. Наистина имат своята съдба книгите! Могъл ли съм да допусна през пролетта на 1995 г., когато чух за първи път за съществуването на тази книга, че близо три десетилетия по-късно тя ще се появи на български и че тъкмо аз ще пиша предисловие към нея?

Стефан Баджов не е имал шанса да изложи своите „овъглени картини“ – наказанието от бомбардировките през 1944 г., наложило тежък кръст върху неговия творчески път. „Овъглените картини“ са „пърформънсът“ на неговото творчество. Броени месеци по-късно – през ноември 1944 г. – е арестуван от „народната власт“. И върху него ляга похлупакът на забравата.

Няма народ с достойнство, който да издига паметници на своите насилници и да тачи своите грабители. Паметникът предполага съответната „памет“, а щом тя е скверна, мястото на подобен монумент е в музея. Защото тъкмо тези „места на памет“ ни дават възможността да разберем кои сме и то в светлината на онова, което не сме.