Тони Николов
Гледна точка
Кокичетата и генералът
В меката, но свъсена есен все по-често ръми. Вървя към „Орлов мост“ на смрачаване. Разминавам се по „Царя“ със сенките на стари къщи с човешки истории, запратени нейде в килера на спомените, щом собствената ни история често се разминава с дните ни и пропада неизвестно къде.
Гледна точка
Путин, обратът и бомбата
Решението на руската армия „да сдаде“ Херсон може да е повратна точка във войната. Историците на Втората световна припомнят, че такива „ключови моменти“ има във всяка война – примерно след падането на Сталинград.
Гледна точка
Игрите с Вапцаров
Историята се превръща в „минно поле“, щом се сведе до елементарна „игра на надцакване“. Или до „игра на клубове“. Както стана тези дни покрай Македонския културен клуб „Никола Вапцаров“ в Благоевград. „Нашите клубове“ срещу „техния“; „те“ срещу „нас“… И така до безкрайност.
Гледна точка
В гипсово корито под небето
Преместването от едно място на друго не е само пътуване, то е и разказ. Мисля си за странната съдба на едно младо момче, влязло с „динамика и джаз бенд“ в българската литература…
Гледна точка
Стъпки наникъде
Че 48-ото Народно събрание няма да излъчи правителство е почти сигурно. Освен ако не стане чудо. Примерно св. Йоан Рилски да се яви насън на Бойко Борисов, след което той, покъртен до дъното на душата си, в сълзи да се оттегли от политиката и така ситуацията да се „отпуши“.
Гледна точка
Путин и хтоничната тъма
Истерията в Кремъл заради взрива на Кримския мост бе последвана от безогледни и варварски удари по жилищни квартали в украинските градове. Жертвите са десетки. Появи се нов термин – „ракетна мъст“.
Гледна точка
Политическа безизходица
Всяка „революция“ е следвана по петите от „контрареволюция“, която отваря вратата към дълъг период на хаос или безпътица. Такава е логиката на един политически цикъл.
Актуално
Светлината на камбаните
Отиде си Антоанета Войникова. Тя беше част от „голямото поколение“ на 60-те, сторило толкова много за възземането на българската култура.
Гледна точка
Стъпки по водата
„Слаби и несигурни сме, нужен ни е пастир“, сподели лаконично големият български скулптор Павел Койчев след откриването на неговата „Водна паша“ в езерото на Южния парк в София. След което замълча (по своему) и тихо допълни: „Алюзията е Христос“.

