Тони Николов
Гледна точка
Възкресяването на една изложба
Краят на всяка година предвещава чудеса, ала направо не повярвах на очите си, когато в ръцете ми попадна едно невероятно издание – албумът „1926. София-Прага. 95 години от една паметна изложба“.
Актуално
Коледната Мери
Напоследък имам чувството, че историите сами ме намират. Понякога по-трудно, след дълго бродене из малките улички, друг път ненадейно…
Гледна точка
Бягство през главния вход
Трамваите се разминават почти безшумно по „Граф Игнатиев“ – като светлинки на безвремието. Кооперациите по „Графа“ приличат в мрачината на отвесни скали. Колко ли истории се крият зад стените им?
Гледна точка
В кръга на Солженицин
През 1955 г. един наскоро освободен лагерник от съветския ГУЛАГ се заема да опише в Рязан, където е административно „заселен“, бездната от страдание в човешкия ад, организиран тук, на земята, при това в „в една отделно взета страна“…
Гледна точка
Скривалището на осъдения на смърт
Дните бягат един след друг като скачени вагони, в които неизвестно защо се тълпим, без да знаем накъде изобщо сме тръгнали. От време на време се чува някакъв грохот, като този от свличането на мокрия сняг…
Гледна точка
Любов на Витоша
Трамваите, пусти и прозрачни, се носят покрай дърветата и техните сенки. Стъмва се рано. В уличките около Съдебната палата, в които хлътвам в този тъжен и тягостен ден, трудно в полумрака съзирам познати места.
Гледна точка
Пейзаж след бурята
60% от българите отказаха да упражнят правото си на глас в неделя (и за президент, и за парламент). Факт, който е редно да не забравяме, с него трябва да започва всеки анализ.
Гледна точка
Избори в клещите на кризата
В момента българската политика силно наподобява къща, посетена от ураган. Страничните стени са порутени след двата неудачно споминали се парламента, върлуващата пандемия подяжда задната стена…
Гледна точка
Злополучието на поета министър
Изчаквам дъжда да спре, прислонен под една стряха на улица „Шишман“, и за да мине време, изучавам пейзажа: капките, сцеждащи се по покривите, сивия здрач, комините, котките, както бе писал един поет през 40-те години на отминалия век…

