Тони Николов
Гледна точка
Размисли около 9 юни
Не знам как изведнъж се сетих, че се навършва една кръгла годишнина – 90 години от деветоюнския преврат през 1923 г. Явно сработва натрапчив спомен от детството ми, когато цяла България бе облепена с плакати: „Помни 9 юни, пази 9 септември!”.
Гледна точка
Кастата на Торез
Вече нищо не е както преди. Нито в Стария, нито в Новия свят. Кризата разяжда най-крехкото от всички основания – социалната връзка. След цялата тази неприкрита омраза и грубиянска реторика човек бързо се прощава с идеята, че политиката е все пак общо благо.
Гледна точка
Парламентарната паяжина
42-ото Народно събрание породи усещането за асинхрон между думите и езика на тялото на групите депутати. Парламентарната паяжина придава сцеплението на новото Народно събрание, което съществува в съответствие с принципа „нито-нито“.
Гледна точка
Кукла от сол
Четири партии и слаба вероятност за жизнеспособно правителство. Особено след парламентарния паритет, скандала в деня за размисъл, безпрецедентната намеса на прокуратурата и исканията за евентуално касиране на изборите. Сметки и сметчици при парламентарно съотношение 120:120.
Гледна точка
Голямото чудене
Напоследък, с наближаването на изборния ден, в душата ми се загнездва едно подозрение. Гледам телевизия, внимателно следя предизборните дебати, разговарям с гласоподаватели от целия спектър, но през цялото време имам натрапчивото усещане, че нещо не е така, че живеем в някаква бутафория.
Гледна точка
Агитация
Колкото и поувехнала да е предизборната кампания, напрежението се покачва. Няма как, време на агитация. Думата подтиква към размишление. Някаква римска болест е това агитацията: странно усещане, дето те човърка отвътре.
Гледна точка
Под ухо
Подслушването е в сърцевината на българската политика. До степен, че я свежда до политическа акустика. И то от незапомнени времена. Ако се съмнявате в тези мои думи, направете си труда да се разходите до „правоъгълника на властта” – зад фасадата на българското президентство
Гледна точка
Българският наивизъм
Ако в морален план човешката наивност е извинима с лична доброта и безкористност, как тогава стоят нещата с цял един народ, който периодично изпада в едно особено състояние – да го наречем исторически или политически наивизъм.

