Композиторката гостува на „Софийски музикални седмици“, през ноември на фестивала „Пианисимо“ ще бъде представена нейната първа радиоопера
В края на септември в рамките на международния фестивал „Софийски музикални седмици“ бе представен камерният диптих „Любов и ревност“ от българската композиторка Албена Петрович-Врачанска, която живее в Люксембург. Премиерата на творбите е през 2018 г. в Стара Загора, а през месец декември 2019 г. те бяха изпълнени и в Люксембург. Написани са специално за Старозагорската опера с подкрепата на Министерството на културата на Великото херцогство. В София на пулта беше Мирослав Георгиев, Режисьорската концепция е на Огнян Драганов, сценографията и костюмите на Денис Иванов, хореографията на Ромина Славова. Камерният оркестър включваше музиканти от „Софийски солисти“, на пианото Сергей Редкин, саксофон Огнян Михов. В първата пиеса, „Любовниците“, централната партия беше изпълнена от Нели Нечева, в партньорство с Игнат Желев и Елена Баръмова. Втората творба – „Ревност“, партньори на сцената бяха Тереза Бракалова-Ел и Николай Моцов-Луи. Въпреки трагичните развръзки и на двете пиеси всъщност идеята е съпоставима – любовта е по-силна и надживява самотата, отчаянието и ревността. Пестеливите пластични движения в хореографията следват необичайните звукови решения на автора. В едната саксофонът открива и закрива действието, в другата перкусията създава и движи напрегнатия темпоритъм на сцената.
„Имах щастието да срещна Огнян Драганов, който е един от директорите с интерес към поставянето на камерни опери, те трайно да присъстват в репертоара на операта, която ръководи. Имаме планове за следващи съвместни прояви. Явиха се теми, идеи, но не съм аз човекът, който трябва да ги обяви. Може би след година ще има какво да покажем“, казва Албена Врачанска.
За първи път „Софийски музикални седмици“ избират композитор във фокус. Във фестивалните дни имаше шест събития, на които звучаха творби на Албена. Беше представен последният диск с нейни творби, „Мостове на любовта“, записани от Пламена Мангова.
Връзката на Албена Врачанска с фестивала датира от 2011 г., когато в София гостува тромбонистът Марк Майерс. „Така построихме своеобразен мост на културно сътрудничество между Люксембург и България. В Люксембург са представени няколко много добри български музиканти, а в България са гостували някои от добрите музиканти на Люксембург.“
„За първи път Пламена Мангова дойде през 2007 г., след като спечели конкурса „Кралица Елизабет“, тя изнесе концерт в Люксембургската филхармония. Седях на първия ред и още си спомням първия акорд, с който започна. Винаги съм била много горда с нея. Не се познавахме дотогава, въпреки че излизаме от едно музикално училище. В Плевен тя е учила при Елеонора Карамишева в Плевен, която е ученичка на моята първа учителка по пиано. Тази вътрешна връзка ни обедини и когато се запознахме след години, аз ѝ подарих моя първи диск „Кристална мечта“. Пламена го чу и каза, че иска да ѝ напиша едно произведение.“
Така се ражда дискът, които събира различни творби, като в едната от тях – „Остров на изкушенията“, е кодирано името на Пламена. Тази творба все още не е представяна публично. Първата творба, „Оцелели мостове на любовта“, е създадена за Борислава Танева, а цикълът „Мостове на любовта“ е написан за фестивала „Пианисимо“ и изпълнен с голям успех от Инес Симеонова.
В един от концертите на фестивала прозвуча творба на млад български композитор, посветена на медиците, които се борят с коварния вирус, който промени света. Вие бихте ли потърсили вдъхновение в подобна ситуация?
Не, през този период не съм творила много. Написах една пиеса за пианиста Теодор Пазов, който направи световната премиера тук. Но идеята за нея беше от много по-рано. Трябваше само да я развия. Имаше и още една премиера за пиано на четири ръце, която е с малко по-абстрактен характер, като предчувствие за нещо неприятно, каквато е ситуацията на неизвестност днес. Изпълни я дуото Зала Кравос–Вал Кравос.
А какво ви вдъхновява?
Вечните теми, емоционалните състояния, като любовта, творческите търсения. Може да ме вдъхнови книга, картина, дори нещо от природата. Трудно ми е да работя в ситуация на изолация, да не се срещам с хора, да не виждам някаква перспектива. Живеем в твърде сюрреалистичен период.
Първата ви творба прозвучава по време на първата асамблея „Знаме на мира“. Помните ли чувството?
Това беше първото важно представяне на първа важна творба. Преди това имах изпълнения на някои пиески като „Легенда за рекичката“. Представих „Камбани на мира“, след това имаше много концерти, ходихме в чужбина. Не мога да кажа, че имам спомен от концертните зали, но си спомням, че пиесата беше публикувана в едно сборниче, което също се казваше „Знаме на мира“, с рисунки, песнички, стихове. Спомням си, че бях употребила някакви модерни изразни средства – удрях с ръце по струните, имитирайки камбани. Това бях чула в пиеса на Сергей Слонимски.
По това време Албена e на 14 години и учи пиано в музикалното училище. Това е моментът, в който разбира, че трябва да учи композиция. Започва да взема уроци при Пламен Джуров. „Силно казано е уроци. Той ме приемаше напълно безплатно и ми даваше много ценни напътствия“.
Първата ѝ голяма творба прозвучава през 1988 г., на прегледа „Млада българска музика“. Представя я заедно с Веселина Кацарова, която е нейна състудентка. Това са три песни за глас и пиано с общото заглавие „Морето“. „Бях на зимната „Аполония“ в Созопол. Разхождах се по плажа и събирах мидички и преживяването се претвори в тези песни“.
Албена учи в Музикалната академия в София при Пламен Джуров и Александър Райчев.
Как стигнахте до Люксембург?
Във времето, когато всички заминаваха да учат в чужбина, аз заминах с договор да свиря в пиано бар в различни страни и останах в Люксембург. Така се случват нещата. Беше през 1996 г. През 1998 г. на един концерт там представиха едно мое много мащабно произведение. Интересното беше, че след седем години прекъсване отново започнах да композирам. Видях колко много е остарял езикът ми. В България, в Академията не сме учили съвременни композиционни техники. Осъзнах, че това, което правя, е много безсилно и реших, че трябва да уча. Работих с Клод Ленерс, който е водещ съвременен композитор.
Свързана сте с младите артисти. Как се помага в днешно време на младите артисти?
Бях вдъхновена от българската асамблея и когато започнах да преподавам пиано и да работя с хорове, забелязах, че има много талантливи деца, които опитваха да композират. Те започваха с имитация, което е нормално. Реших да направя асоциация за талантливи деца. Започнахме да организираме концерти. Децата имат възможност да свирят с оркестри, което не е много типично на запад. Организирахме и международен конкурс по композиция за деца в различни възрастови групи и за възрастни, които композират за деца. Това беше през 2009 г. И продължаваме до днес.
Как живее днес един композитор? Вие преподавате, но как получавате поръчки или може би вие търсите изпълнителите?
Да си призная, навремето очаквах, че някой ще започне да ми предлага поръчки. И това се случваше един път в годината или един път на три години. Така разбрах, че за да получа някаква поръчка, трябва да потърся контакт. Все още не съм достатъчно подготвена на тема как се търсят поръчки. Днес по-често разговарям с хора, които се интересуват от нова музика. Така достигаме до изпълнение на моите произведения или до заявяване на нови. Някой казва: „А ти би ли написала нещо за нас?“ и аз, разбира се, пиша, а те го свирят. Например цялото ми клавирно творчество е създадено за познати, предимно български пианисти. Иначе и в Люксембург има пианисти, които свирят мои творби, но това е партньорство, за да се направи определен продукт.
Творчеството на Албена Петрович Врачанска включва около 600 творби в различни жанрове, сред които четири камерни опери, две монодрами и три инструментални концерта. През 2013 г. Негово кралско височество Великият херцог на Люксембург Анри ѝ присъжда Орден за заслуги към Великото херцогства и титлата Рицар.
На фестивала „Пианисимо“ през ноември ще бъде представена първата радиоопера на Албена Петрович-Врачанска The Piano Blue.
