„Някои съвпадения между безпокойството на българската интелигенция в периода между двете световни войни и това на днешните хора на ума в нашето общество съзрях и посочих в моята книга за модерните българи. Преминавайки през идеята за нов текст, посветен на съвременните безпокойства на българската интелигенция, осъзнах, че трябва преди това да направя възможен разказа за собствените си мисли и чувства, които са свързани със социума, т.е. за някакъв собствен опит.“ Откъс от новата книга с есета на проф. Веселин Методиев, издание на Нов български университет.

„Божията благодат, спасителна за всички човеци, в пос­ледните дни се явила в Неговия раб Франциск“… Първите думи в Голямата легенда на Бонавентура са ключ и към Легендата на св. Франциск, която 33 години по-късно Джото рисува в посве­тената на светеца базилика в Асизи.“ Откъс от известното агиографско съчинение, образец на западната средновековна литература, което излиза за първи път на български език 800 години след смъртта на свети Франциск. Преводът е на Нина Билева, послесловът и научната редакция на Владимир Градев, издава Фондация „Комунитас“.

Жизнерадостни събирания със звън на китара, гласовити певци, ситни танцови стъпки и задължителна доза кичозност – това е перуанският валс, който Марио Варгас Льоса възпоменава с поклон в „Посвещавам ви моята тишина“. Романът възкресява все още малката, етнически разнородна, но мирна Лима, различна от разрасналия се и разединен от терористични акции град през 90-те години на XX век, превърнал се във фон за перипетиите на главния герой Тоньо Аспилкуета, неоценен от „интелектуалния елит“ експерт по креолска музика. Откъс от последния роман на големия испанско-перуански писател и нобелов лауреат. Изданието е на „Колибри“, преводът на Маня Костова.

„Хуманността на съзнанието съвсем не е в неговите способности, а в неговата отговорност. В пасивността, в приемането, в задължението към другия: именно другият е пръв и тук…“ За френския философ Еманюел Левинас (1906–1995) именно етиката е „първата философия“. Изданието на „Сонм“ обединява текстове, които отразяват хода на идеите на мислителя в продължение на четири десетилетия – от 1951 до 1990 г. И се явява своеобразен ключ към учението му за етическите измерения на другостта. 

В първата по рода си антология на словенския модернизъм (издателство „Ерго“) са събрани сто и двайсет стихотворения от четиримата поети: Драготин Кете, Иван Цанкар, Отон Жупанчич и Йосип Мурн. Представени са с по равен брой – 30, христоматийни творби. Подредени са според последователността на рождението им. Досега поезията на словенския Модерн няма рецепция у нас и в този смисъл това е премиерата ѝ в българското езиково и културно пространство. Публикуваме предговора на съставителя и преводач на антологията Людмил Димитров.

„Не се чувствувах виновен за нищо. Бях жертва на една тирания и не можех да се примиря с мисълта, че ще трябва да престоя цели осем години по лагери и затвори.“ Книгата на Недялко Гешев е един от най-ценните свидетелски разкази за концлагера „Белене“. Тя е разказ за репресиите и съпротивата срещу комунистическия режим в България, възкресен от спомените на оцелял в своето бягство към свободата човек. Издадена е от фондация „Софийска платформа“ и „Сиела“.