В едно провинциално градче, изгубено сред унгарската равнина, пристига пътуващ цирк с невиждано зрелище – огромен препариран кит. С него пътува тайнствено джудже, което увлича тълпите с разрушителни послания. Тази странна визита взривява всекидневието. Настъпва анархия. Границите между добро и зло, между убийци и жертви се размиват под натиска на неконтролируемата маса, а надигащият се хаос е укротен от желязната ръка на диктатурата. „Меланхолия на съпротивата“ е мащабен, хипнотичен размисъл за подмолните движения на тълпата, безпомощността на индивида пред историческите превратности и Вселената, която просто съществува, глуха за човешките категории. Откъс от романа на нобеловия лауреат, преводът е на Светла Кьосева, изданието – на „Нике“.

След монументалните романи „Майките“, „Поразените“ и „Не ви познавам“ Теодора Димова обръща поглед към друго болезнено събитие от историята на България – спасяването на българските евреи през Втората световна война. Във „Всичко, което се случва“ тя още веднъж ни кани във въображаемото курортно градче Болярово, където се развива и действието на последните ѝ два романа. Там, сред привидното спокойствие на един свят, над който постепенно надвисва сянката на историята, се разгръща болезнен разказ за човешките съдби, попаднали в безмилостния водовъртеж на войната. В центъра на повествованието застава герой, вдъхновен от личността на Димитър Пешев. Откъс от романа, изданието е на „Сиела“.

„Някои съвпадения между безпокойството на българската интелигенция в периода между двете световни войни и това на днешните хора на ума в нашето общество съзрях и посочих в моята книга за модерните българи. Преминавайки през идеята за нов текст, посветен на съвременните безпокойства на българската интелигенция, осъзнах, че трябва преди това да направя възможен разказа за собствените си мисли и чувства, които са свързани със социума, т.е. за някакъв собствен опит.“ Откъс от новата книга с есета на проф. Веселин Методиев, издание на Нов български университет.

„Божията благодат, спасителна за всички човеци, в пос­ледните дни се явила в Неговия раб Франциск“… Първите думи в Голямата легенда на Бонавентура са ключ и към Легендата на св. Франциск, която 33 години по-късно Джото рисува в посве­тената на светеца базилика в Асизи.“ Откъс от известното агиографско съчинение, образец на западната средновековна литература, което излиза за първи път на български език 800 години след смъртта на свети Франциск. Преводът е на Нина Билева, послесловът и научната редакция на Владимир Градев, издава Фондация „Комунитас“.

Жизнерадостни събирания със звън на китара, гласовити певци, ситни танцови стъпки и задължителна доза кичозност – това е перуанският валс, който Марио Варгас Льоса възпоменава с поклон в „Посвещавам ви моята тишина“. Романът възкресява все още малката, етнически разнородна, но мирна Лима, различна от разрасналия се и разединен от терористични акции град през 90-те години на XX век, превърнал се във фон за перипетиите на главния герой Тоньо Аспилкуета, неоценен от „интелектуалния елит“ експерт по креолска музика. Откъс от последния роман на големия испанско-перуански писател и нобелов лауреат. Изданието е на „Колибри“, преводът на Маня Костова.

„Хуманността на съзнанието съвсем не е в неговите способности, а в неговата отговорност. В пасивността, в приемането, в задължението към другия: именно другият е пръв и тук…“ За френския философ Еманюел Левинас (1906–1995) именно етиката е „първата философия“. Изданието на „Сонм“ обединява текстове, които отразяват хода на идеите на мислителя в продължение на четири десетилетия – от 1951 до 1990 г. И се явява своеобразен ключ към учението му за етическите измерения на другостта.