0
375

За културата и активните граждани

carel Bartak

Интервю на Борис Зафиров с Карел Бартак, който ръководи програма „Творческа Европа“ на ЕК: за финансирането на културните организации; за ползите от титлата Европейска столица на културата и за проблемите пред градовете, спечелили приза.

Карел Бартак е чешки гражданин, от 1979 до 1995 г. работи за Чешката осведомителна агенция, бил е кореспондент за Москва и Париж, след което 11 години ръководи бюрото на агенцията в Брюксел. Понастоящем ръководи програма „Творческа Европа“ на ЕК.

„Творческа Европа“, една от последните програми на Европейската комисия, е одобрена от Европейския парламент през 2013 г. и влезе в сила от 2014 г. с цел да насърчава секторите на културата и творчеството. Програмата има три основни направления: Култура, подпомагащо сценичните, визуалните изкуства и културното наследство; Медия – осигуряващо финансиране на киното и аудиовизуалния сектор; Cross-sectoral последната създадена подпрограма, която работи в посока на партньорската политика и гаранционните фондове. Подпрограмата ще влезе в сила през 2016 г.

Разговорът с Карел Бартак е осъществен по време на Международния театрален фестивал „ТЕРОРизъм“ в Шаушпилхаус в Щутгарт.

Господин Бартак, последната подпрограма на „Творческа Европа“ е насочена към политиката на партньорства между различните страни и създаването на гаранционни фондове. Какви бяха основните причини да се обособи тази подпрограма?

Основната причина за появата на Cross-sectoral е проблемът на културните организации и специално на частните, които ако не получат финансиране от публичната сфера, нямат шанс да получат кредит от банките. Искаме да направим специален гаранционен фонд, с който Европейският съюз ще гарантира 75% от кредите, които те ще взимат от банките. Така за банките ще бъде много по-лесно да дават заеми и много културни организации ще могат да се възползват. Това ще доведе и до по-добра комуникация между финансовите институции и културните оператори. До този момент, за съжаление, не съществуваше никакво доверие и банките не бяха съгласни да дават заеми. Разбира се, ще започнем да развиваме програмата малко по малко, като начало са предвидени само пет страни, а с времето участниците ще се увеличават. Успеем ли веднъж да спечелим пари, които да се завъртят и да се върнат пак в системата, проектът ще се разрасне. Мисля, че до шест години ще имаме нужните средства, които ще обслужват различни културни организации в много страни.

Разкажете за опита ви с българските културни институции.

Не мога да кажа много по този въпрос, нямам детайлна информация, тъй като работим с 35 държави. Два пъти годишно се виждаме с всички министри на културата. България не е от проблематичните страни, но спрямо програмите, които правим, България е все още начинаещ участник. Не е много лесно за културните организации да кандидатстват. Трябва да знаеш как да напишеш проект. Този, последният, по който работим, е лесен, кандидатстването е изцяло по интернет. Но въпреки всичко да напишеш добър проект не е никак лесно. Много страни участват в програмите ни, много опитни културни организации пишат проекти, но има определено ноу-хау, което трябва да владееш. Затова ние окуражаваме организации от Западна Европа да търсят партньори в България, Румъния и останалите балкански страни. В началото те обикновено кандидатстват не като координатори, а като партньори и чрез това партньорство се научават как да се справят с финансовите въпроси, как да правят доклад, мониторинг. Това са важни неща, защото използваш ли публични пари, ти трябва да следваш правилата. А тези правила понякога са трудни. Лека полека все повече се случват нещата между нас и вашата страна, ако мога така да се изразя. Конкурсът за Европейска столица на културата през 2019 г. беше много добро предизвикателство за градовете в България. Ние с интерес участвахме в този процес. Състезанието, което проведоха Пловдив, София, Велико Търново, Варна и Бургас, имаше европейско измерение.

Мислите ли, че Пловдив е готов за Европейска столица на културата?

Естествено, че не е. Затова програмата е направена така, че избраният град да има четири години в аванс за подготовка. И през тези години вие трябва да изпълните програмата, която сте заложили. След което ви очаква една фантастична година. Имаме много добри примери с европейски градове, които повишиха осезаемо равнището на културата. Това всъщност е най-добрата страна на програмата – че се залагат проекти, които не свършват с годината, в която градът е столица. Кошице е добър пример за това – малък град в Словакия, много далеч от Брюксел. Беше Европейска столица на културата през 2013 г., а днес зная от словаци, че културният живот в Кошице е по-развит от този в Братислава. Това беше много добър опит за тях, положиха усилия, инвестираха и сега берат плодовете от инвестицията си. Искрено се надявам, че този случай ще се повтори и в Пловдив. Това е много добра възможност за вас. Да се върнем на партньоството ни с България. Нямам лист със статистика в ръцете си, но доколкото си спомням, тази година имаме седем проекта с българско участие.

С какъв статут са организациите, които са участвали?

Има обществени организации, училища по изкуствата и няколко независими формации. Иначе България е номер едно в преводите. Активно се правят преводи както на български, така и от български. Вие сте най-големият ни клиент в тази сфера. Бях на Панаира на книгата в София, спомням си, че имаше огромна тълпа от хора. Сигурен съм, че ако увеличим бюджета за преводи, вие ще успеете да го усвоите, при това на едно много добро ниво.

Имали ли сте случай в историята на инициативата Европейска столица на културата, когато даден град е избран, но се проваля по пътя към титлата?

Не сме имали досега реален провал в дадена страна, но сме имали проблемни случаи.

От какво естество са най-често проблемите?

Най-често проблемите са от политическо естество. Защото през този петгодишен период задължително се провеждат избори за местна власт. Имате екип, който подготвя програмата за Европейска столица на културататой е свързан с кмета на града, а след изборите, ако се сменят управляващите, те често сменят хора от екипа или пък части от проекта. Имахме подобен проблем в Пилзен, който през тази година е Европейска столица на културата. Те загубиха три години, започнаха подготовката преди една година и това се случи по политически причини. Те имаха една партия, която управляваше града, друга, която управляваше региона, и не можеха да се разберат помежду си, вследствие на което фондовете бяха блокирани. Подобен проблем има в момента в Матера, италианския град, който ще е столица през 2019 г.

Когато и Пловдив ще е столица.

Да. Кметовете на двата града бяха в Брюксел, за да отпразнуваме победата на градовете. Но преди няколко месеца в Матера имаше избори и този кмет не беше избран, а новият не харесва програмата, която е заложена, и смени целия екип. В същото време обаче те трябва да следват концепцията, с която бяха избрани. Във всеки момент ние можем да спрем проекта и да отнемем приза, това е напълно възможно. Да не изплатим никакви фондове.

Имам отношение към тези проблеми, не само защото съм от Пловдив, но и заради това, че съм част от НПО, с което от няколко години разработваме проект за културен център в сградата на едно старо кино, кино „Космос“. Проектът ни беше част от кандидатурата на Пловдив. Разбира се, ние сме доволни от победата на Пловдив, но с времето започнаха да се появяват съмнения относно развитието на заложените проекти и реализацията на цялостната стратегия. 

За правилното изпълнение на заложената стратегия ние извършваме много прецизен мониторинг. Имаме три отделни сектора, които извършват този мониторинг, и в момента, в който засекат, че нещо от проектната книга не се случва коректно, започват да изпращат предупредителни сигнали. И ако това продължи, се намесваме още по-пряко, свързваме се с министъра на културата, с кмета на града и т.н. Имайте предвид, че нямаме за цел да спираме която и да е страна, винаги искаме да спасим ситуацията. Имали сме проблеми с някои страни относно това как са боравили с получените фондове. Това е много важно за репутацията на проекта и ние много внимаваме за правилното му протичане.

Мислите ли, че личният пример и изкуството са най-доброто средство да се противопоставиш на това, което не харесваш в държавното управление?

Много е важна активността на гражданското общество. Ако имаш активно гражданско общество, хората участват в културния живот, започват да се чувстват като важно звено от цялостната социална структура и това ги прави отговорни. Започват да създават неправителствени организации и по този начин все повече хора биват въвличани в активния обществен живот на страната. Така се създава среда, от която започват да се появяват и по-добри политици. Според мен това е важната промяна, която трябва да се случи.