Ако игнорираме проблемите, свързани с насилието, няма как да преодолеем чувството, че със своето мълчание и избягване на тази тема всъщност го подкрепяме.
Каква е целта на съвременното българско образование? – формирането на рационално мислещ, автономен европейски гражданин или на „патриот“, възпитаван в традициите на антиевропеизма и „българщината“?
На 8 юни 2024 г. БНТ 1 предложи забавна шоу програма в т.нар. prime time. Тя бе композирана от „най-хубавото“ от „Най-хубавите години от нашия живот“. Месеци се учудвах, че повтарят тази стара шоу-програма от 2014 г., но ето че в деня на размисъл нещата се проясниха.
Аз съм много гневен, ние двамата сме гневни, само че не позволяваме да плуваме в море от омраза и да копнеем за отмъщение. Вместо това гледам на гнева като на ядрена енергия – тя може да доведе до унищожение, но може и да произведе светлина.
Повод да напиша този текст беше скорошна препирня във Фейсбук, избухнала заради една картина на Салвадор Дали. На нея е изобразен малкият цар Симеон, усмихнато захапал между зъбите си умрял плъх.
„Трудът на последните векове е допринесъл много за прогреса на човешкия ум, но малко за усъвършенстването на човешката раса; много за честта на човека, нещичко за неговата свобода, но засега почти нищо за неговото щастие.“
Критическата социология на въплътената видимост идентифицира своя предмет не фронтално, а чрез вклиняванията на различни редове на реалност един в друг.
Идеята за многополярен свят е вече едно от най-популярните описания на съвременния политически свят. Все повече обаче то цели не просто да описва, но и да предписва; да осмисля настоящето, но и да предопределя бъдещето.
