Художникът Недко Солаков ще бъде ментор на един от артистите, получили стипендия за растеж и развитие „С усилия към звездите“.

До 1 септември продължава кандидатстването за Националната стипендия за растеж и развитие, наречена Per aspera ad astra – „С усилия към звездите“, учредена от фондация „Културни перспективи“ и КЦМ „2000 груп“. Стипендията се дава в пет области на изкуството: визуални изкуства, литература, музика, танц, театър/пърформанс. Тя ще бъде съпътствана от едногодишно менторство на известни творци. През първата година ментори ще бъдат: в музиката – Красимира Стоянова; театър/пърформанс – Явор Гърдев, във визуалните изкуства – Недко Солаков; литературата – Георги Господинов; в танца – Галина Борисова. В Портал Култура даваме думата на менторите.

Какво липсва в подкрепата на младите таланти в България?

Горе-долу всичко липсва. 

С какви проблеми се сблъскват младите артисти във вашата сфера? Мислите ли, че на младите артисти днес им е по-трудно, отколкото на вашето поколение?

Липсват им участия в международни изложби, но май че нямат и много хъс за това. Не мисля, че им е по-трудно. Но има една много съществена разлика, ако говорим само за България. Когато аз бях млад художник, да си художник (особено стенописец, монументалист) беше върхът, наистина върхът. Сега тази професия е изключително маргинализирана, художникът е превърнат в обслужващ персонал от една изключително проста политическа и бизнес класа. Говоря за България. 

Вие получавали ли сте помощ в началото на вашия път? От какъв характер? Как ви е повлияла?

Баща ми – скулпторът Митьо Солаков, да почива в мир – ми е помагал страшно много. По-възрастни колеги също са ме поощрявали. Но в общи линии, май че сам съм се блъскал.

Как виждате „мотивиращото си участие“ в националните стипендии „С усилия към звездите“?

Все още не го виждам, но съм отворен да помагам. 

Вие трябва да изберете един от много кандидати за стипендията „С усилия към звездите“. От какво се ръководите при откриването на артиста с потенциал?

Да е възможно най-добрият, според мен. 

Наставничество или окуражаване? Какъв е смисълът на менторството?

По-скоро окуражаване, но и съзнателно провокиране на кризисни art ситуации. Младият човек трябва да е готов да не се предава. Предаде ли се, по-добре да си търси друго поприще. 

Вие пътувате много. Как се осъществява менторство от дистанция? Какви трудности ви се налага да преодолявате в това отношение?

Все още не съм го вършил от разстояние, макар че съм напътствал млади художници по Skype. 

Какви са последните ви творчески проекти (към 24 май 2018, когато е взето интервюто, б.р.)?

Единият е Some Bulgarians в BOZAR Брюксел (до 27 юли 2018 г. бе представен в Института за съвременно изкуство, София, б.р.). През юни се открива и първото биенале в Рига Riboca, за където подготвих голям проект, както и други два проекта за Art Basel в средата на юни. I Miss Socialism, maybe... ще бъде в Unlimited, а Antikendoodles – в Parcours, Antikenmuseum, Базел. 

Недко Солаков, роден през 1957 г. в Червен бряг, завършва специалност „Стенопис“ в Художествената академия в София. От началото на 90-те години на XX век участва в изложби в Европа и САЩ. Негови работи са показвани нееднократно на Венецианското биенале за съвременно изкуство, в раздела Аперто (1993) и в основните кураторски проекти (48, 49, 50 и 52 издания, като при последното участие получава една от наградите); а през 1999 г. е автор на Националния павилион на България във Венеция. Сред биеналетата на съвременно изкуство, в които взима участие, са третото, четвъртото и деветото биеналета в Истанбул, Сао Пауло’94, Манифеста 1 в Ротердам, второто и четвъртото в Гуанджоу, петото в Лион, Соонсбек 9 в Арнхайм, четвъртото и петото в Цетине, първото в Лодз, седмото в Шарджа, третото в Тирана, второто в Севиля, второто в Москва, 16-ото в Сидни, Проспект 1 в Ню Орлиънс, Сингапур 2011, Триеналето в Катманду и през 2018 г. – първото Международно биенале за съвременно изкуство в Рига. Той е единственият български художник, участвал в най-престижната изложба на съвременно изкуство Документа (2007, 2012). През последните години авторът има самостоятелни изложби в Националния музей Жиаду (Chiado), Лисабон; Фондация де Апел (de Appel), Амстердам; Центъра за съвременно изкуство, Китакушу, (Япония); Националния музей на кралица София, Мадрид; Израелския музей, Йерусалим; Центъра на изкуствата Санта Моника, Барселона; Кунстхаус, Цюрих; Кастело ди Риволи, Риволи; Софийска градска художествена галерия; Галерия Боргезе, Рим и Кунстферайн, Залцбург. През 2003–2005 първата му ретроспектива A 12 1/3 (and even more) Year Survey е представена в Казино Люксембург, в Розеум, Малмьо и в О.К. Център, Линц. През 2008–2009 г. проектът му „Емоции“ е показан в Кунстмузеум, Бон, в Кунстмузеум Сент Гален и в Institut Mathildenhoehe, Дармщадт. През 2011–2012 г. голямата ретроспектива на Недко Солаков All in Order, with Exceptions се открива в Галерия Ikon, Бирмингам, във Fondazione Galleria Civica, Тренто – All in (My) Order, with Exceptions, в S.M.A.K., Гент и Fundação de Serralves, Порто. През 2018 г. Недко Солаков участва едновременно в Unlimited и Parcours, два от разделите на Арт Базел – най-престижния панаир за съвременно изкуство в света, където показва огромната си инсталация от 2010 г. „Липсва ми социализма, може би…“, както и „Антични драсканици“ сред постоянната експозиция на Antikenmuseum, Базел.
Произведения на Недко Солаков има в над 50 световни музейни и публични частни колекции, сред които MoMA, Ню Йорк, Tate Modern, Лондон и Centre Pompidou, Париж.