4
1423

Случайното име на един национален музей

001-NMC-sm
Етап I на музейния комплекс, фотограф: Асен Емилов

Главният проектант на разширения музеен комплекс – арх. Янко Апостолов: защо името Национална галерия трябва да бъде предпочетено пред Квадрат 500.

От ноември миналата година в общественото пространство се дискутира темата за името на новия музеен комплекс, източно на площад „Александър Невски”, чийто първи етап ще бъде открит на 24 май 2015 г. Дискусията не е на тема какво е най-подходящото име за водещата художествена институция, а по-скоро как да се внуши на обществото, че случайното име „Квадрат 500” ще даде еднозначна идентичност на музея, съдържащ най-ценните национални колекции, и същевременно ще извади от всекидневна употреба крайно ироничното „Български Лувър”.

Няма как да се случи! Името „Квадрат 500” само по себе си е недоразумение на неправилно прочетено съкращение от кадастралния план на София – „Кв. 500”, означаващо всъщност„Квартал 500”. Всеки парцел има подобен номер – и президентството, и Народното събрание, и самият патриаршески храм, но за щастие никой не използва градоустройствената им номерация вместо истинските им знаконосещи имена.

Стратегията да се замени едно недоразумение с друго не с стратегия!

Но уви, неподходящото име се тиражира многократно, и то без каквато и да е интелектуална обосновка, освен че гражданите предимно така идентифицирали сградите между паметника „Левски” , площад „Ал. Невски” и Художествената академия. Учуден съм! Следващия път, когато се намирате на жълтите павета, моля, попитайте случен минувач къде се намира Кв. 500 и се пригответе за дълго пътешествие към индустриалните покрайнини на столицата. Истината е, че лансираното име е необоснован, но претендиращ за артистичност жест.

002-NMC-sm
Изглед от обновения вътрешен двор на комплекса, 2014 г. Фотограф: Асен Емилов

Комплексът бил квадратен – всъщност не е и няма да бъде, дори и ако се случи невероятното – да го завършат, както е проектиран. Другият аргумент бил, че така звучало добре, и най-вече, че много известни музеи по света имали кратки и ясни имена: Прадо, Уфици, Ермитажа и т. н. С последното няма как да не съм съгласен, но зад тези имена има конкретни истории, вкоренени в съзнанието на съответните градове и нации. На мен, както и на голяма част от мислещите българи с чувство за история, Квадрат 500 не говори абсолютно нищо. Напротив, намирам опитa за разводняване на съдържанието на едно от най-значимите места в историческия център на столицата и на картата на националната ни идентичност за обиден.

Да не говорим за обезличаващия ефект, който подобно име би имало върху самите художествени колекции, трупани с години във фондовете на бившите Национална художествена галерия (НХГ) и Национална галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ). Колекциите са богати и несъмнено важни за малката ни нация – част от емоционалния ни отпечатък, част от нашата духовност: от средновековните икони в криптата на храм-паметника и възрожденската живопис на Захари Зограф до по-съвременните Далчев, Николов и Майстора. Какъв Квадрат 500?! Национална галерия!

003-NMC-sm
Постоянната колекция в процес на подготовка. Фотограф: Венцислава Василева

Изкуствоведът доц. Ружа Маринска (бивш директор на НХГ) преди месец във вестник „Преса” написа лаконична, но директна обосновка за необходимостта от последователност между име и съдържание. Подобно емблематични са Националната галерия в Лондон, Националната художествена галерия във Вашингтон, Старата и Новата национална галерия в Берлин и много, много други. Да не говорим, че на повечето европейски езици името национална галерия е лесно разпознаваемо и следователно знаково.

От друга страна, Прадо, Уфици и Ермитажът също звучат еднакво на всички езици, но Квадрат 500 няма шанс. Краткото лингвистично сравнение по-долу красноречиво демонстрира обречеността му на провал, особено ако имаме предвид, че цифрата представлява повече от половината име:

Квадрат петстотин                  

Square five hundred                      

Carré cinq cents                             

Quadrat fünfhundert          

За сравнение:

Национална галерия

National Gallery

Galerie Nationale

Nationalgalerie

… Няма нужда от пояснение.

В началото на годината имаше обществено допитване чрез сайта на Министерството на културата за избор на подходящо име и по неофициални данни предварителните резултати показват, че името „Квадрат 500” е предпочитано от гражданите. Странен изблик на популизъм от страна на министерството – крайно несъвместим с висшите цели на културата. Или просто грешен отговор на погрешно зададен въпрос?!

000-NMK-sm
Фасадата на музейния комплекс, гледана от пл. „Ал. Невски” (арх. Никола Николов, 1985 г.)

Ако министърът на културата г-н Рашидов, чиято енергия и желание да се върши работа уважавам (и от когото – нека нямаме други илюзии – всъщност зависи изборът на име), иска да остане в историята с нещо значимо, нека не мисли за колосалното начинание [истинска национална галерия] като за лична, а по-скоро за обща мисия, споделена от множеството специалисти, които сме работили и продължаваме да работим върху музея. Тематиката е сложна, многостранна, безкрайно интересна и най-вече извън обхвата на отделен индивид, дори и той да е министър на културата.

Арх. Янко Апостолов е директор на „Янко Апостолов Архитекти”, дизайн студио с офиси в София, Ню Йорк и Шанхай. Като архитект и урбанист има опит в проектирането на широк спектър от сгради и градоустройствени проекти в Европа, Азия и САЩ. Той е главен проектант на разширения национален музеен комплекс в София – проект, който спечели в конкурс през 2010 г., участвайки съвместно с музейната консултантска фирма Museoplan. Преди основаването на самостоятелен архитектурен офис Янко Апостолов е бил старши проектант в международната архитектурна фирма Kohn Pedersen Fox, първо в лондонския, а след това в нюйоркския им офис. Янко Апостолов е завършил Архитектурната асоциация в Лондон като носител на пълна стипендия и е член на Кралския институт на Британските архитекти (RIBA).