ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Теодора Димова

Теодора Димова

471 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".

Симбиоза

Ние зависим едни от други в много по-голяма степен, отколкото съзнаваме. Това, което един от нас прави, се отразява на всички останали. Животът в общество поражда обществена отговорност. Прави ни зависими един от друг, но ние доброволно сме се съгласили на тази зависимост.

Порочното равенство

Порочната система на комунизма роди и своята порочна терминология. Една от най-грозните думи, емблематична за комунистическия строй, е „уравниловка“. Уравниловката е не просто равенство, а неговото въвеждане с държавни средства.

Спасението сред потъващите

„За мен е болезнено да съдя.“ Тези думи на Примо Леви са ключът за разбирането на неговата книга „Потъналите и спасените“, както и за мотивите да я напише. Примо Леви изследва историята на нацистките лагери, съдбата на лагерниците и на техните палачи.

Мъже и жени от въздух

От юли 1942 до август 1944 г. тринайсетгодишната Ане Франк, семейството ѝ и още четирима техни близки прекарват укрити след нацистката окупация в „Задната къща” – скривалище в центъра на Амстердам.

Белегът, който остава (2)

Много бяха гласовете, които извираха в съзнанието на Александра в онези дни на изпитание. Някои бяха почти незабележими, повечето бяха агресивни. Някои ръкомахаха и говореха с мегафон, други злъчно хихикаха, трети едва успяваха да изразят объркването си и тревогата.

Белегът, който остава

Гласовете в съзнанието на Александра изникваха внезапно, сякаш изпод земята, напираха един през друг, блъскаха се, докато някой от тях успееше да вземе връх, да се извиси над другите, да ги заглуши.

Словото – будител

Будителите са тези, които са се посветили на паметта, за да се борят със забравата. Тяхното оръжие е словото, но ясното и разбрано слово – не „с черти и резки“, не с „букви без порядък“, а слово, оживотворено от Животворящия Дух.

„Златорог“ – 100 години по-късно

„Златорог” е замислено като продължение на влиятелното списание „Мисъл”, престанало да излиза преди началото на войните. Главен редактор е Владимир Василев, по-късно съредактори стават Николай Лилиев и Сирак Скитник.

Политическата поезия на Пламен

„Влюбване в диктатора“ не е поетично изследване на „Стокхолмския синдром“ в българските литературни среди, а напипване на симптоматиката и демаскиране на уродството на греха, който ни поразява.

Предчувствие за зима

Трудно е да си обясним защо ни обзема униние с приближаването на зимата. Та нали знаем – падналите през зимата снегове ще напоят почвата, ще напълнят напролет реките и язовирите, снегът ще топли през студовете посетите семенца, инак те ще измръзнат и няма да поникнат.