ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Теодора Димова

Теодора Димова

586 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, играни в страната и чужбина. Написала е романите "Емине", "Майките", "Адриана", "Марма, Мариам" и „Влакът за Емаус”. През 2007 г. "Майките" спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен и филмът „Аз съм ти”. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. През 2019 Теодора Димова стана носител на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в българската книжнина. През 2019 излезе романът ѝ “Поразените”, който на следващата година се превърна в Роман на годината на НДФ „13 века България”, спечели наградата за проза „Перото” и „Цветето на Хеликон” за най-продавана книга. През 2023 е публикуван романът „Не ви познавам”, своеобразно продължение на „Поразените”. От 2012 е колумнист към Портал Култура. Есеистичните текстове са събрани в книгите „Четири вида любов”, „Ороци” и „Зове овцете си по име”, „Молитва за Украйна”. Носител е на Голямата награда за литература на СУ „Климент Охридски” за 2022, както и Вазовата награда за литература за цялостен принос през 2023.

Процесията на образите

Мога да определя изложбата на Станислав Памукчиев като полуизложба, полуинсталация, полуконцерт. Няма и помен от маниерността и неистовата жажда да се привлече публичното внимание на всяка цена, няма и най-малко усещане за скалъпеност, нагласеност, изкуственост...

Тайнството на осмия ден

Вярата и неверието са двете крайни състояния, които се борят в човека и с които човекът се бори. На осмия ден Иисус идва специално заради Тома, за да то утеши и да го укрепи да не бъде невярващ, а вярващ, да изпълни неговото отворено сърце с вяра и благодат.

Втора военна Пасха

През седмицата, в която преживяваме разтърсващите събития на предателството, бичуването, разпятието на Христос, станахме свидетели на една съвременна детска трагедия. Тя има щастлива развръзка, но това щастие е само капка радост в океана от мъка и болка.

Увисналата фраза

„Демокрацията е разговор между несъгласни.“ Тази фраза не само е красива, но е вярна. При разговор страните се опознават. Разбират, че някои характеристики, с които са натоварени в публичното пространство, са силно преувеличени, други подценени, а трети изкривени.

Несвършващите поеми

Идва пролет и тази покъртителна гледка на събуждащия се живот е пред очите ни, можем да я гледаме от прозорците на апартаментите си и на всяка крачка около нас. Както казва Райнер Мария Рилке: „Отново е пролет. Земята е като дете, което знае поеми наизуст“.

Трагизмът на Юда

Въпросът е не е ли било възможно грехът на Юда да бъде простен и той отново да бъде приобщен към апостолите? Трикратното отричане на Петър не е по-малко позорно. Слабостта на всички е простена, единствено грехът на Юда не получава прошка и ние се питаме защо?

Първата и последната дума

Вълнуваща до краен предел е молитвата на свети Ефрем Сирин, която коленопреклонно произнасяме в тези дни. Покъртваща е нейната тиха деликатност, духовен аристократизъм, нейната краткост, мекота и сърдечност.

Разстрел

Миналата седмица една снимка обиколи виртуалното пространство – снимката на последната секунда живот на един украински войник. Тя е скрийншот от видеото, който неговите убийци са пуснали в мрежата. Чуват се и техните гласове, злобните им ругатни и откосите от автоматите, които го пронизват от всички страни...

Печалният странник и блудният син

Някъде в някоя малка къщица има обич, тиха и кротка, плаха, въпреки че цели сме одрани от този свят, който в зло лежи. Някъде някой ни чака, ще ни забележи отдалеч, ще се спусне към нас, ръцете му ще бъдат разтворени за прегръдка.

Безкрилие

Тези, които ни призовават да не помагаме на Украйна, нямат криле и се стремят да превърнат своето безкрилие в национална политика на България. Но нашият народ винаги е бил крилат. Българинът не е жалил залъка си и кръвта си да се брани, когато е бил нападан. Същото прави сега и украинският народ.