0
4947

Deus ex machina: децата на Медея

Съпътстващо събитие в театрален проект „Медея“, част от програмата на Пловдив, Европейска столица на културата – 2019 г.

Изложбата представя 82 рисунки на деца от ромските, турските, арменските и еврейските общности на Пловдив. Тя е част от образователната програма на театрален проект „Медея“Откриването ѝ е на 23 юни от 11 часа в Малката базилика в Пловдив.

Обучението протече в рамките на осем дни през февруари-март, 2018 г. В него участваха 75 деца.
Обучителен екип: Снежина Петрова (актриса), Десислава Шпатова (режисьор), Георги Гочев (класически филолог), Александра Гочева (психодрама асистент), Цветелина Спиридонова (художник), Найо Тицин (документалист).
Партньорски организации: „Алианс за равни права и устойчивост“, Фондация „Аракс“, Еврейска организация „Шалом“.

Deus ex machina (лат.), букв. Бог от машина. Така древните наричали един специфичен театрален ефект. Когато на сцената настъпел хаос или разиграваният конфликт бил толкова заплетен, че само външна сила можела да го разреши, драматурзите спускали с кран актьор, облечен като бог, който въздавал справедливост и подреждал объркания човешки свят. Фразата deus ex machina станала нарицателна за невъзможността на човека сам да разрешава трудни ситуации и оттам за очакването някой друг – родител, държава или бог – да поеме отговорност за живота му.

Днес, две хилядолетия и половина след изобретяването на този ефект, отново със средствата на театъра търсим как да стимулираме обратното у човека – да разбира по-добре себе си, да разчита на собствената си сила, да не стои пасивен пред трудностите. Работихме със 75 деца на възраст от 6 до 17 години от ромските, турските, еврейските и арменските общности на град Пловдив, които въвлякохме в психодраматична игра, изградена върху античния мит за Медея. Митът беше избран неслучайно. Именно в него – чрез символите на родителя, който убива децата си, и децата, които пасивно понасят съдбата си – е представена най-силно драмата на човека, който не знае какво да направи в трудна ситуация. Целта на обучителния процес беше да развием у децата конструктивни реакции за справяне с най-честите семейни и обществени конфликти, в които попадат.

Всяка от сесиите с децата протече в две части. В първата, утринна сесия, водена от психодрама асистента Александра Гочева, децата научаваха за враждата между Медея и Язон, след което влизаха в ролите на родителите, на техните приятели и на децата. Разделени на две групи, те трябваше да измислят по какъв начин изоставената Медея да отмъсти на мъжа си Язон и как Язон, който се стреми към по-изгоден брак, да прогони Медея от града. Сега, в ролите на възрастни, те трябваше да решат какво да се случи с децата на враждуващите родители. По ред всяка група разиграваше своя план, а другата я следваше.

За разлика от театъра обаче, където актьорите не могат да променят вече написания сценарий, в играта на децата се случваше обратното – плановете им се променяха в хода на ситуацията, групата поемаше в неочаквани посоки, появяваха се нови, скрити до този момент конфликти, пораждаха се нови символи. Вече не само запазеният мит диктуваше онова, което се случва; диктуваше го и самата ситуация, самото преживяване на конкретните участници в нея. Нещо древно и далечно, историята на Медея се превръщаше за децата в нещо тукашно и тяхно. Всички без изключение бяха увлечени от играта и проявяваха висока степен на разбиране към ситуацията – въпреки езиковите и възрастовите ограничения.

Във втората, следобедна част от сесията, водена от художничката Цветелина Спиридонова, децата рисуваха това, което им е направило най-силно впечатление в разиграването на мита. Рисунката обаче не просто регистрира преживяването на участника; самата тя също е преживяване. Ако в първата част на сесиите децата получаваха възможността да се свържат с образите на древните герои, да ги почувстват, да се отъждествят с тях, то чрез рисуването те се дистанцираха от тях. Изобразено върху листа, собственото им чувство става нещо, върху което те могат да мислят и реагират. Портрет на Медея и Язон, то е и портрет на вътрешния им Аз.

В преживяванията на децата, изобразени в техните рисунки, Медея е положителен герой, докато Язон, който е изоставил семейството си – отрицателен. Почти винаги печели тя, а той губи. Често той е прокуденият, а тя – тази, която се възцарява. Тя е в центъра на повечето рисунки, нейни са цветните тонове, на Язон – периферията, тъмните краски. Което се дължи по всяка вероятност както на по-спонтанното отъждествяване на децата с ценностите, които Медея символизира – дома, верността, любовта, гнева, – така и с нейната роля на потърпевша, с която децата могат да се свържат повече. Зад Медея, която триумфира, се обажда вече порасналото дете, което таи у себе си желание да се пребори с онези, които го разочароват и онеправдават.

Прекрасните рисунки, събрани и представени тук без селекция и редакторска намеса, са най-доброто свидетелство за социалната и терапевтична роля на театъра. Красиви по своему, те са преди всичко верни. Верни не толкова на някаква художествена условност, колкото верни на самия живот. Театралната игра е успяла да събуди у децата интуиции и отговори за света, които те – на възрастта, на която са, – няма как да придобият чрез традиционните форми на познание. Театърът, тази красива магия, сякаш е извикала у тях ума на бъдещите възрастни.

Проектът „Медея“, който се разгръща едновременно в социална и художествена посока, ще завърши през 2019 г. с представление в Античния театър по „Медея“ на Еврипид в нов превод от старогръцки език на Георги Гочев и Петя Хайнрих, с режисьор – Десислава Шпатова, композитор – Асен Аврамов. Ще участват актьорите Снежина Петрова, Валентин Ганев, Владимир Пенев, Станка Калчева, Ася Иванова, Петър Дочев, както и Алмут Гочев от Дойчес театър, съпруга на режисьора Димитър Гочев, студенти от НБУ и деца от Пловдив.

Гл. ас. д-р Георги Гочев е класически филолог, преводач, културолог, университетски преподавател, публицист. Хоноруван лектор по старогръцка литература в СУ „Св. Кл. Охридски“ (2007). Преподавател по старогръцки език и старогръцка литература в НБУ (2007). Щатен асистент (2009) и главен асистент (2011) в департамент „Средиземноморски и източни изследвания“ в НБУ. Един от водещите на общоуниверситетския семинар на НБУ, ръководен от проф. Богдан Богданов. Директор на програма „Класически студии“ в НБУ (2007-2011).Автор на в-к „Дневник“ от 2013 г. Носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ за 2016 г. в раздел „Хуманитаристика“ за преводите си на „Държавата“ от Платон и „Поетика“ от Аристотел.
Предишна статияОрбан и Качински са ученици на Путин
Следваща статияДрамата на надареното дете