Култура / Брой 2 (2985), Февруари 2022

С археолога Александър Минчев за проучванията във Варненския регион разговаря Елена Владова

През ноември 2021 г. излезе книгата на археолога Александър Минчев „Одесос през римската епоха (I–III в.)“, в която са представени неговите 50-годишни проучвания, както и изследванията на колегите му от Археологическия музей във Варна.

Каква информация дава книгата „Одесос през римската епоха (I–III в.)“ на специалистите и на широката аудитория?

Тази книга е първи опит за цялостно разглеждане на един от най-важните и успешни периоди в историята на античния Одесос, днес Варна. Събрани са изследванията, публикуваните материали на хора, работили във Варненския археологически музей от началото на създаването му като сбирка през 1887 г. от Карел Шкорпил до наши дни. Използвани са и доста непубликувани материали от мои разкопки и на колеги от миналото и днес, както и богата наша и чужда литература по темата. Това дава широка и ясна, надявам се, картина за живота на един пристанищен град на Балканите през римската епоха. За тези около 140 години е натрупан много материал, който дава възможност да се представят всички основни моменти от развитието на Одесос и живота в него от I до III в. Разгледани са територията, градоустройството, архитектурата, културният живот, религията, спортът и забавленията на населението, монетосеченето. През тази епоха се строят много нови обществени и частни сгради, храмове, най-големите терми в Източна Европа и др. Развиват се вътрешната и външната търговия, занаятите, производството на нови изделия, изкуството и културата. Разгледана е и извънградската територия на Одесос с нейното население и религиозните му вярвания. Може би не всички знаят, че в древността към всеки град е имало т.нар. хóра (територия), която е служила за изхранване на населението му. За Одесос тя е обхващала района от село Осеново на север до река Камчия или дори до Стара планина на юг, а на запад – до днешна Девня. През римската епоха в Одесос настъпват структурни промени. Изгражда се нова улична система по т.нар. Хиподамова система – улиците са с посоки север-юг и изток-запад, но тъй като във Варна теренът е доста накъсан, това не е било приложено навсякъде. Навремето тук е имало много дерета, които сега са запълнени и по тях минават днешните основни улици, които водят към морето. Римската власт запазва градското самоуправление на Одесос, неговите институции и местни организации, които са създадени в различно време след основаването му около 580–550 г. пр. Хр. Градът и неговото пристанище участват и в някои политически и военни събития, свързани с разширението на Римската империя на север и изток и водените от нея през ІІ–ІІІ в. войни.

Кои са последните открития, които доизграждат представата за древния Одесос?

Сред последните открития, които допълват представата за Одесос през I–III в., са новите данни за крепостната система на града благодарение на проучванията в градинката на ул. „Цар Симеон“. Там, под късноантичната крепостна стена и под съвременната улица, колегата Валери Йотов разкри части и от римската стена. Този обект трябва да се проучи още в южна посока и да се направи достъпен за хората, което зависи от община Варна, за да стане подобен на Римските терми, но в по-малък мащаб. Там се откриха интересни надписи, които още не са изследвани. Валери Йотов проучи и част от римската крепостна стена на ул. „Цариброд“. Колегите Игор Лазаренко и Мария Манолова проучиха част от много интересна огромна сграда на ул. „Йоан Екзарх“, която вероятно е била градският хамбар за зърно от Късната античност, но тя стъпва върху римски останки. Най-интересното е, че за първи път там бяха открити пещи за производство на римски амфори. На ул. „Цар Иван Шишман“ Васил Тенекеджиев и Елина Мирчева проучиха римска и късноантична сграда, а в една от тях бяха открити два много ценни надписа от елинистическата епоха. Единият за първи път показва, че още в ІІІ–ІІ в. пр.Хр. в града е имало храм на египетските божества Изида, Сарапис и Анубис. Същият екип откри на тази улица много рядка елинистическа мраморна статуя, вероятно на Артемида, която излезе до предполагаемото място на един от ранните храмове в Одесос, разкопан още през 60-те от Милко Мирчев. Колегата Христо Кузов проучи части също от римската крепостна стена на бул. „Княз Борис I“, която днес може да се види в заведението на ъгъла с ул. „Воден“, както и стената на площад „Екзарх Йосиф“, която също е експонирана. През 2019–2021 г. на ул. „Софроний Врачански“ заедно с Валери Йотов и Елина Мирчева проучихме една неизвестна досега късноантична баня, вероятно от първата половина на IV в., която е заместила отчасти разрушените вече големи Римски терми. Там най-ценното освен архитектурата и особения план на сградата е нейният строителен надпис в поетична форма, който приканва хората да се къпят така, както нереидите се къпят в морето. Край банята бяха разкрити и останки от римски храм (ІІ–ІІІ в.), две късноантични сгради от ІV–VІ в., едната от които е запазена до втория етаж. Предстои тяхното експониране под съвременна сграда, която се строи там.

Къде още в района на Варна се провеждат редовно разкопки?

Редовно се провеждат разкопки на късноантичната и средновековна крепост „Петрич кале“. Там Мария Манолова и нейният екип разкриха големи части от крепостната стена и изцяло запазена кула. Особено интересна е намерената на фрагменти мраморна кръгла маса от V–VІ в., която през пролетта ще бъде вече реставрирана и експонирана в Археологическия музей във Варна. На „Петрич кале“ се откриха също печати, търговски пломби, много и разнообразна керамика, монети. Продължават разкопките на крепостта „Кастрици“ край Евксиноград, където през миналите години се проучва основно един средновековен некропол от ХІІІ–ХV в. След Валентин Плетньов разкопките там пое колегата Игор Лазаренко. Продължаваме разкопките заедно с Васил Тенекеджиев на раннохристиянския манастир от V–VІ в. в местността Джанавара край Варна. Проучили сме около 4 декара от площта, върху която е бил манастирът, с църквата, проучена от Херман Шкорпил в началото на ХХ в., нейния двор с колонада и три редици от сгради и ограда. Той се развива и още на юг, където е имало вероятно и други сгради, тъй като там разкрихме водопроводи, канали, една изцяло запазена зидана чешма. Може би там са били манастирската баня и сгради за помощни дейности. Сред находките има интересна керамика, редки фибули, мраморен съд с надпис, много монети и др. През изминалите години продължиха разкопките на късноантичния град край Бяла, южно от Варна, който още в началото, през 2009 г., поехме заедно с Валери Йотов. Там напоследък бяха разкрити улици от втората половина на V в. до началото на VII в., покрити с плочник, с канализация и водопроводи и сгради от двете страни, пещи за керамика и други стопански съоръжения. Имаме нови данни за банята от началото на V в. – оказа се, че тя се развива на юг с навес и зидани колони. Имаме вече представа за плана на града, който е бил разделен минимум на 4 сектора. Обектът бе консервиран и социализиран по европейски проект, има покрития на най-интересните сгради, които са частично реставрирани, и се посещава от много туристи. Продължават също разкопките на раннобългарския манастир от ІХ–ХІ в. в местността Караач теке край Варна, водени от проф. Казимир Попконстантинов и доц. Росина Костова. През 2021 г. те проучваха и некропол от XII–XIV в. Преди две години бе направено интересно откритие след възобновените разкопки на крепостта от ІV–VІ в. край село Шкорпиловци. Христо Кузов разкри останки от крепостната стена и там бе намерен много интересен строителен надпис на Еуфемия, дъщерята на ранновизантийския император Маркиан, от втората половина на V в. (450–457 г.). Надписът вероятно е свързан с обновяването и украсяването на раннохристиянската базилика, която е разкрита още от Карел Шкорпил. Той е изцяло запазен и показва, че Еуфемия е била ангажирана лично с реконструкцията на сградата и вероятно по нейно време там са направени красивите подови мозайки. През 2021 г., след 30 години, бяха възобновени разкопките на Варненския халколитен некропол по инициатива на Сдружение „Варненски некропол I“ и под ръководството на колегата Владимир Славчев. Разкопките продължават в тази част, която не е копана от Иван Иванов. Засега не се откриха много богати гробове, но има интересна керамика и други находки, а проучванията ще продължат. По време на спасителни разкопки край село Брестак през есента на 2021 г. Анелия Божкова от София заедно с Елина Мирчева от Варна направиха проучвания по трасето на газопровода и там се откри интересно ямно светилище от няколко епохи – късен енеолит, бронзова епоха и ранножелязна епоха. В същия район Валери Йотов проучи късен некропол от XVII–XVIII в. на население, което вероятно в края на XVIII в. е било преселено в Бесарабия. В Суворово Владимир Славчев продължава разкопките на откритото селище от втората половина на V в. пр.Хр. Ранните проучвания на този интересен и богат обект някога също започна Иван Иванов. През 2021 г. окончателно стана ясно, че там има керамична работилница. Намериха се много красиво украсени съдове с разнообразни форми. Вероятно през март в Археологическия музей ще се направи изложба с находките от последните археологически проучвания.

Как се финансират разкопките? По какъв начин Варненският археологически музей получава средства за тях?

Досега финансирането на проучванията на обектите във Варненския регион е почти изцяло с държавна подкрепа или когато са спасителни разкопки, средствата се осигуряват от инвеститора и тогава всичко става по-бързо. За съжаление община Варна – за разлика от общините на Пловдив, Бургас, Стара Загора, София – много рядко отделя средства за археологически разкопки. Единственото място, за което бяха отпуснати средства, е градинката на ул. „Цар Симеон“, тъй като крепостните стени попаднаха в инвестиционен план и колегата Валери Йотов беше много настоятелен. Надяваме се през следващата година община Варна да бъде така разумна да отпусне средства за допълнителни разкопки, консервация и експониране на крепостните стени в този атрактивен обект, който се намира на удобно място, близо до жп гарата. Неотдавна от общината бяха отпуснати средства за консервация на Римските терми.

Александър Минчев е специалист по антична археология (тракийски, римски и раннохристиянски култура и изкуство). Работи в Археологическия музей във Варна от 1970 до 2012 г., в периода 1991–2002 г. е директор на Регионалния исторически музей, дълги години е комисар на националната изложба „Златото на траките“ по света. Продължава да участва в проучванията на обекти от различни епохи във Варна и региона. Има над 200 статии и студии, публикувани в повече от 20 страни, в Европа, Канада и Япония.