Един човек на една година
В началото на проекта се заигравах с представата за Един човек като детето на града. Гледах на него като нещо, което ще расте и ще развива своя идентичност. Появи се фразата: „Предстои ни да проследим израстването на Един човек, да видим неговите заключения от голямото уравнение на града и неговите хора“. Време е да чуем тези заключения за града и неговите хора, след като измина цяла година. Така или иначе е време да му видим сметката на този човек, часовникът тиктака и наближава времето на предизвестената му смърт. [...]