Култура / Брой 2 (2985), Февруари 2022 / Сцена

Когато есетрата е втора свежест

20.02
2022

Магическият реализъм, сюжетната динамика и фантасмагоричните характери правят романа „Майстора и Маргарита“ особено благодатен за театрална сцена. Но освен че дава хляб на въображението и носи огромен потенциал за сценично претворяване, той е и коварен. Опитвайки да избегне неговите подмоли, Николай Поляков (сценична версия по превода на Лиляна Минкова и режисура) е попаднал в друг капан. Спектакълът му в Младежкия театър е твърде „вчесан“, прекомерно праволинеен и в голяма степен предвидим... [...]

От Анелия Янева 0 коментара Прочети повече...

Театърът на Пловдив – 140 години по-късно. Разговор с Кръстю Кръстев

20.02
2022

Познавам добре театрите в България, но никъде не съм бил свидетел на такъв оживен диалог между града и театъра. Не по най-шумния, не по най-видимия начин, но хората от всички професионални и възрастови групи, с различно образователно и естетическо ниво, общинските институции и съсловните организации се интересуват, коментират и спорят върху онова, което театърът осъществява. Ние, работниците на театъра, се чувстваме наблюдавани и това се превръща във вътрешен дълг да не носим разочарование на публиката си. [...]

От Мария Панайотова 0 коментара Прочети повече...

Милен Миланов: Живеем във време на фалшиви биографии

20.02
2022

В момента патриотарщината в България изговаря куп глупости и се крие зад индулгенцията за паметта, за българщината, за бъдещето. Истината може да бъде само истинна. И трябва да имаш самочувствието и способността да поемаш рискове да представяш само това. Открай време се вършат какви ли не безобразия и след това се обличат в красиви тълкувания от послесписна гледна точка. Аз не бих допуснал такова нещо. Моето занимание е да отстоявам казаното от мен, да се разкайвам или гордея с него, но никога да не се отмятам. [...]

От Мария Митева 0 коментара Прочети повече...

Усещане за съ-битийност. Разговор с Василена Радева

19.02
2022

В изкуството, както и в света, са важни движението и срещите по пътя, но вричането в заедност доживот звучи адекватно само и единствено в брачния съюз. Иначе в артистичния свят според мен да бъдеш в общност, е по-скоро моментно чувство на заедност в еуфорията на създаването или възприемането на едно произведение. Може би затова театърът с неговата мимолетна същност най-силно изразява моето усещане за истинска съ-битийност с другите, както и за нейната нетрайност. [...]

От Оля Стоянова 0 коментара Прочети повече...