Култура / Брой 2 (2985), Февруари 2022 / Книги

Стремеж към свободата

20.02
2022

Първото, което веднага ще видят читателите, е, че това е библиофилско издание – с концепция и мисъл, изпълнено на високо ниво. И авторът, отишлият си от живота през 1992 г. Димитър Воев, поетът, музикантът, композиторът, основателят на групи като „Парадокс“, „Вход Б“, „Воцек и Чугра“, „Кале“ и „Нова генерация“, заслужава тази книга. Тя съдържа някои от емблематичните му текстове и над сто непубликувани творби, някои от тях са писани в съвсем ранна възраст и демонстрират таланта му и неповторимостта на неговата личност. [...]

От Катя Атанасова 0 коментара Прочети повече...

Какво ще запълни „празната глава“

20.02
2022

Мишел Сер вярваше, че новите технологии носят повече свобода и демократизация на обществата. Те са и в основата на третата антропологична революция, на която е посветено есето му, излязло на български почти десетилетие след написването си. При появата му критиците заговориха за наивността, с която френският философ приветства дигиталната епоха. Да, Мишел Сер не харесва нравоученията на „старите мърморковци“, които вещаят катастрофа на цивилизацията, и признава, че практикува „борбен оптимизъм“. [...]

От Людмила Димова 0 коментара Прочети повече...

Сюжетите са навсякъде

20.02
2022

Водените в продължение на 14 години бележници на Чехов са съставени от кратки мисли, афоризми, идеи за разкази и пиеси, както и от съвсем прозаични наблюдения върху всекидневието на хората около него. Издадени за първи път на руски в пълния си вид през 1927 г., те са от голямо значение за подготовката за писане и в допълнение към писмата на Чехов от сборника „За писането“, издаден от „Лист“ през 2019 г., обогатяват познанието ни за методиката на най-големия руски драматург. [...]

От Мартин Касабов 0 коментара Прочети повече...

Лисича опашка

20.02
2022

В книгата „Що е съвременно/диспозитив/творчески акт/заповед?“ откриваме снемането в „разказа“ за съвременното: „Да съзираме в мрака на настоящето светлината, която се стреми да ни достигне и не успява да го стори – ето това значи да бъдем съвременни“; и за творческия акт: „Човекът е способен да владее своята потенциалност и да има достъп до нея единствено посредством своята импотенциалност, но тъкмо поради тази причина овладяването на потенциалността е невъзможно в действителност...“. [...]

От Митко Новков 0 коментара Прочети повече...

Титанично, изящно

19.02
2022

Някак неуместен е жанрът на рецензията за книга отпреди близо 120 години, особено когато иде реч за фигури с ръста на Микеланджело и Ромен Ролан. Подобни срещи са толкова редки и – не се боя да употребя думата – сюблимни, че едва ли се нуждаят от нечия оценка или препоръка днес. Не ми се ще да повтарям познатото клише за бездуховното ни, издребняло съвремие, прагматично и комерсиално. Но това би било подходяща отправна точка: в подобна силно кризисна, катастрофична за европейския дух епоха живее и самият писател... [...]

От Пламен Антов 0 коментара Прочети повече...

Назад към отците

19.02
2022

В наше време възгласът „Назад към отците“ често изхожда от човешката склонност да се идеализират събитията и личностите от миналото, като се акцентира най-вече върху съгласието с традицията и едва ли не върху нейното преповтаряне. Работата е там, че едно истинско завръщане към отците ще ни разкрие сложността на времената, в които са живели те, а също и многоизмерността на човешките отношения, ще ни покаже боговдъхновеното търсачество на правдата, но и раздорите, ересите, разколите, метежите, неуредиците... [...]

От Димитрина Чернева 0 коментара Прочети повече...