Жапона

Нищо японско нямаше в дядо ми освен прякора – Жапона. Когато бил малък, имал дислексия и често разменял думите. Прякорът му е даден от селския свещеник, който го чул да говори разпалено на друго дете, че трябва да се бие със самурай, ако иска да оздравее. Всъщност дядо е имал предвид, че трябва да се пие саламура, но вече било късно за уточнения, защото свещеникът казал пред всички – имаме си жапонче в селото. Колкото и да се опитвал да избяга от прякора си, иронията на живота винаги се оказвала по-силна. [...]