Култура / Брой 4 (2987), Април 2022

„Ефектът Галатея“, „Тази стая не съществува“, „Вярно с оригинала“. Три спектакъла са във фокуса на този текст

Използвам думата фокус в значенията ѝ като пресечна точка на светлинни лъчи, като разположение на лупите на оптически уред, за да се разгледа добре изследван предмет и в преносния смисъл, като център, съсредоточие. В „Ефектът Галатея“ на балет „Арабеск“ центърът е върху точно намерената пресечна точка на всички елементи в о/позицията човекът и новите технологии. В пърформанса на Мила Люцканова „Тази стая не съществува“ фокус се използва в значението на оптичен инструмент, предназначен за наблюдаване на близко разстояние. Провокирана от думите, актрисата се изразява с движения, а те предполагат вглеждане на актьора и зрителя. Обратни са условията за публиката във „Вярно с оригинала“ на Галина Борисова, която формира общо пространство за артиста и зрителя – тя навлиза в този център и го разбунва с мисли и чувства. А връзката между трите спектакъла са оголените от смисъл думи.

„Ефектът Галатея“

Тежките дни предизвикват изкуството да препрочита отново архитипните наративи. Те насочват и назад, и напред, и са ориентир като базови символични системи. Още преди пандемията Балет „Арабеск“ тръгва към мита за скулптора, влюбен в своето творение, идеята се трансформира в процеса на работа и всеки от екипа на хореографа Боряна Сечанова привнася нещо ново към замисъла.

Митът, интерпретиран от Овидий и Русо, е продължен от Ефемия Фард в творба, която дава заглавие на представлението. „Ефектът Галатея“ е и препратка към когнитивния фактор за самоизпълняващо се пророчество и ефекта от големите надежди – психологически феномен, когато субективните очаквания за осъществяването на мечта, дори да са в противоречие с реалността, определят действията. Съсредоточен върху художествения акт, творецът не разграничава реално от въображаемо, а хореографският текст на Боряна Сечанова намира изобразителна и звукова среда, които внушават цялост на сценичната метафора.

Венелин Шурелов работи с многофункционални панели, пред които е разположено кинетично устройство – едновременно постамент и машина на времето. Многофункционалните панели са силуети на град, паравани, фантазни пространства, като не е ясно дали са в космическия безкрай, или в микрокосмосмоса на човека. Взаимодействието идва чрез наслагването на тази среда с нейните строги вертикали, с неспирно въртящия се в кръг постамент, върху който се изразяват Творец, Муза, Галатея – Стефан Бучов, Даниела Иванова, Виктория Петрова – едновременно реални и напомнящи биороботи. Футуристичният ефект се засилва от костюмите. В сюрреално пространство се появяват същества в прозрачни рокли от пластмаса и мисълта препраща към познати от миналото научнофантастични шедьоври. Артистите взаимодействат с визуалната среда и са част от дигиталната материя в непрестанен диалог на зримо и незримо.

Диалогът на ефимерно и телесно е продължен от музиката на Петър Дундаков. Специално създадена за спектакъла „Ефектът Галатея“, тя е форма на контакт и сблъсък между технология и живот. Музиката развива заложените от хореографията теми за конфликта между човека и хуманоида. Възникналото напрежение между тези два свята се разширява, като се смества електронна музика с акустични инструменти. Създава се звукова среда, толкова плътна, колкото хореографската и визуалната.

„Тази стая не съществува“

Пърформънсът на Мила Люцканова, предизвикан от текстове на Борхес и Маргьорит Дюрас, е монолог без думи, изграден чрез мимика, жест и движение на тялото сред конструкция от въжета. През цялото време актрисата е в пространство, като че кацнала във въздуха между горния и долния свят. Партнира ѝ електронна музика, дълбока и вибрираща, която разделя и обединява външното и вътрешното. Понякога напрежението е толкова силно, че лицето на актрисата се деформира и с нещо препраща към кошмарните образи на Френсис Бейкън.

Въжетата не са само конструктивна основа, те са засукани за китките на актрисата – тя ту се освобождава, ту наново се засуква в тях, неспособна да се откъсне. Силата на живота се превръща в сила на разруха. Полетът нагоре е желан и нежелан едновременно. Енергията бушува напразно, изразходва се в статиката на мъчителното чакане. В кратки мигове звучи камбанен звън, въжетата политат нагоре и персонажът се превръща в небесен ездач.

Работата е лабораторна. Създадена е съвместно от актрисата и хореографа Яница Атанасова. Владимир Бочев е в камерната зала на Студентския дом и работи на живо с музиката. Едва доловимите на моменти думи са като бялото поле в книга, покрай което приплъзва окото, за да отиде на другия ред. Получава се своего рода кръжене в пространството между тяло и текст и това кръжене изтласква нов смисъл.

„Вярно с оригинала“

Авторската идея, реализацията и изпълнението на „Вярно с оригинала“ е на Галина Борисова. Тя е известна със своите индивидуални, понякога много лични художествени изпълнения. Борисова посреща публиката, настанява всеки зрител на удобни възглавници, всичко предразполага към разговор „в хола“ с интензивното напрежение на домашните салони за изкуство.

В центъра е артистът в различни ракурси: видян от самия себе си, видян отстрани – поглед отвътре навън и отвън навътре. Разговорът е започнал, преди да се събере цялата публика. Той се води от проектирани на тавана кратки предварително записани интервюта с философи, хореографи, актьори, режисьори и сподвижници, работили с Галина Борисова. Зрителите могат да гледат в очите на говорещите и да се подготвят за появата на артиста.

Галина Борисова е отчела предварително, че пространството на галерия „Етюд“ е малко, и е съобразила с това условие партитурата си. След края на интервютата настъпва тъмнина, която се прорязва от няколко слаби източника на светлина. През цялото време тя е в „единствено число“: танцува, включва звук и осветление.

В полумрака на пресичащите се лъчи Галина Борисова се появява с типичен бароков маниер под звуците на музика. Това е знакът за триумфиращия артист, избрал изкуството като съдба. Усмивката не слиза от лицето, жестът е крупен и категоричен. Следващата фаза може условно да се нарече „репетицията“. Осъзнаваме високата цена на триумфа, усещаме натрупаната в костите умора, която срутва на пода – пристъп на болка, близка до отчаяние, като че земното притегляне няма да ѝ позволи да стане, но все пак тя става. После идва текстът, поток на съзнанието, и до зрителя достига някакъв фрагмент от този поток. А в края на процеса артистката е отново триумфираща. Появява се с дайре в ръка, готова винаги да танцува. Колелото на живота на артиста, колкото лично, толкова и универсално, е задвижено.

Галина Борисова е искрена и с характерната за нея склонност към клоунада моментално приобщава публиката. Спектакълът изследва процеса на всеки независим проект: от зараждането на замисъла, през етапите на осъществяване, срещата със зрителя до документиране, архивиране и задължителния печат „вярно с оригинала“. И ако има нещо специално, което обозначава артиста в създадената от Дарина Стоименова-Стодара среда, това е сценичният костюм, намекващ за непреходността в изкуството. Той е напомняне и за безсмъртното в изкуството – за артиста.