Богът на Достоевски

Наскоро надписах книгата си „Богът на Достоевски“ на един читател, който ми каза: „Той поне е вярвал в Бога!“. Следващата читателка, приближила се към мен обаче, ми каза: „Смут е царял у него: никога не е успял да повярва в Бога“. Звучи като анекдот, а казва всичко: Бог е гръбнакът на неговите романи, Той приема различни лица, неуловим, но вездесъщ. Още от детството си писателят усеща зова на трансценденцията. В същото време се измъчва от проблема за злото, а заедно с него и от свободната воля, онзи съмнителен дар... [...]

Деликатна и мъдра книга

„За какво се разказва в тази книга?“ – пита някой. „За дървета“ – отговарям. Деликатна и мъдра е „Дървесна история“ на Ричард Пауърс. Не книга, а спомен, любовно писмо, предупреждение, жив организъм. Историята се усуква около дузина герои, но коренът ѝ е за дърветата около тях – древни, великолепни колоси, поместили мъдростта на света под кората си. И за страха, че ги губим. Романът започва с Никълъс Хойл, който продължава семейната традиция да снима вековния кестен до къщата им. [...]

Панорама на руското общество

Името на Людмила Петрушевска е познато на българските читатели, на любителите на театъра, на изследователите на руската литература от края на ХХ и началото на ХХI век. Първият ѝ разказ е отпечатан през 1972 г., а първата ѝ пиеса е поставена през 1973 г. Творческата биография на Петрушевска включва стихове, разкази и повести, пиеси, приказки за деца и възрастни, романи, както и преводи от полски. Дълги години творчеството ѝ е забранено. Едва в началото на 90-те години произведенията ѝ отново се публикуват. [...]

Лабиринтите на Кастрофорте

„Отговорът, който дава Испания на „Сто години самота“. Върхът на испанския магически реализъм“. С тези изречения издателство „Гутенберг“ иска да привлече читатели на романа на Гонсало Торенте Балестер (1910–1999) „Сага/фуга на Х.Б.“. Но ако би ги прочел, Торенте Балестер не би се зарадвал: дразнел се е от приравняванията с латиноамериканския литературен метод. Подчертавал е в тази връзка, че ако нещо е повлияло на писането му, това бил галисийският устен разказ от 20-те години на миналия век. [...]

Дъхът на Възкресението

За Оливие Клеман вярата блика и се съхранява в сърцето на Църквата, в което живее човечността на Христос, а не в храма, нито в каноните или в издигнатите помежду ни предразсъдъци. Тази човечност, едновременно разпната, но и възславена, става за нас източник на Живота. В малката си книжка „Христос въкръсна“ той препрочита годишния празничен цикъл – от Рождеството, или мига на зимното равноденствие, до Възкресението, съвпадащо с пролетта и символично ситуиращо мига, в който животът възтържествува. [...]