Бѝче Бѝче

Такъв бе и животът му: бавен, ритмичен, равен. Нямаше високи препятствия, но нямаше и високи цели. На следващия ден 39-те години в системата щяха да се търкулнат в компютъра на младата кадровичка, която, преди да попълни нервно трудовата книжка, ще връчи неизбежния обходен лист. Живот на бавна скорост, живот без видима причина. Жената, синовете и внучето губеха очертания пред лелеяния блян на всеки от системата. Денят на пенсионирането. Пенсията. Малко над средната и доста под тавана. „Системата“. [...]