Култура / Брой 4 (2987), Април 2022

„Войната! И полуде светът…“ Изложба по случай 110 г. от обявяването на Балканската война и 140 г. от рождението на Майстора, СГХГ, 22 февруари–29 май 2022 г. Куратори Аделина Филева, Пламен В. Петров

Мотото, което прозвучава неочаквано актуално, е взето от едно стихотворение на Кирил Христов от 1912 г. Всъщност налице са две изложби в една. В първия раздел са представени произведения, посветени собствено на Балканската война, докато във втория се разполага част от творчеството на Владимир Димитров-Майстора от периода, когато по същото време придружава войсковите части като доброволец.

При подобна тематична насока, както и във връзка с обстоятелството, че експозицията е посветена на определени кръгли годишнини, е съвсем естествено да очакваме художествената и документалната страна да вървят ръка за ръка, да са в унисон помежду си. Възприятието осцилира между оценката на конкретната творба и интереса към съответното събитие, природен кът, ситуация или факт, които са в основата на нейното сътворяване. Разбира се, в ерата на все още младенческата възраст на фотографията и на киното изобразителните изкуства остават в голяма степен основен източник за онагледяване на войната. Наред с тази си функция обаче, те развиват и разкриват определени насоки и тенденции, които по същество надхвърлят задачите на протоколната фактологична хроника.

В хода на подготовката, както и при съставянето и оформлението на чудесния каталог, „зад кадър“ остава напрегнатата и изключително трудоемката работа на екипа по конципиране и осъществяване на експозицията – със запазените материали от фронта, с пресата, очерците, писмата, дневниците, стихотворенията и публицистична графика, с една дума, с цялата предполагаема пълнота на документацията, която е била необходима, за да се изгради – дотолкова, доколкото е възможно – по-пълен и адекватен фон на събитията от и около войната, които са в основата на художническия отклик. Многобройни прецизно селектирани текстове в залите, някои от тях от самите художници, спомагат зрителите да се ориентират и да възприемат показаните произведения в съответния контекст. Отбелязаното единство в облика на изложбата като цяло е резултат от приноса на Държавната агенция „Архиви“ и на Националния военноисторически музей, както, разбира се, и на няколко художествени галерии (по-специално СГХГ и НХГ) и на частни колекции.

Живописците, рисувачите и скулпторите са мобилизирани или пък се записват като доброволци. В българското изкуство се появява и е на път да се утвърди фигурата на военния художник.

Експозицията дава възможност да установим конкретните форми и пътища на въздействието на войната върху пластическото творчество. Балканската война – първата от серията стълкновения в началото на ХХ век – неусетно превръща текущото и актуалното в история. Мащабът и характерът на събитията се „сблъскват“ с нивото на подготовката, с нагласите и с професионалните умения на художниците. В нашето изкуство липсват традициите на „голямата“ историческа живопис, на пресътворяването на родното минало във визуални образи, свидетелстващи за пробуждането и за укрепването на националната идентичност. Сега, сякаш в ускорен каданс, подобни задачи се налага да бъдат решавани „в крачка“, още повече че отгласите от националноосвободителното движение са живи и действени и подхранват аспирациите за национално обединение.

Представени са многобройни картини, акварели, рисунки с креда, молив и туш/перо. В първата си част експозицията ни среща с разнообразни по характер сюжети, които в съвкупност съдържат в себе си едва ли не целия спектър на военната тематика – сцени от фронта (окопите, лагерите, сраженията, обозите), както и от „мирното“ всекидневие на войсковите части (полевите болници, обозите, почивките, биваците и т.н.). Военните гробища, молебените, отслужвани в памет на жертвите, свидетелстват за дълбокия трагизъм и за душевните сътресения, съпровождащи подобни катаклизми. Смисловите интонации, заложени в произведенията, варират от прякото отразяване и непосредствената реакция до по-задълбочения поглед и по-значимите обобщения.

Именно в този период от развитието на нашето изкуство ставаме свидетели на зараждането и на първоначалните стъпки на историческата и на баталната живопис, на появата на голямоформатната картина. Фигуралната композиция, един от първите жанрове, появили се в нашето изкуство след Освобождението, който до този момент черпи повествователни сюжети от бита и от етнографията, се изправя пред решаването на принципно нови задачи. Тук над всички се откроява творчеството на Ярослав Вешин, чиято роля и значение в това отношение е трудно да бъдат преоценени. С лекота, с точна рисунка и със свободна артистична мазка и богата фактура той изгражда сложни, многосъставни композиции, изпълнени с фигури на хора и на коне, пръснати всред характерния военен реквизит, разположени в природната среда в умело постигнато пространствено и тонално единство. Наред с известните му картини особено впечатление оставят големите картони, рисувани с креда върху платно, които независимо от това, че са подготвителни ескизи към бъдещи композиции, представляват и самостоятелен художествен интерес и доколкото ми е известно, в голямата си част са почти непознати на публиката.

Фигуралните композиции на нашите автори Антон Митов, Симеон Велков, Никола Кожухаров могат да бъдат причислени към същата сюжетна канава и се вписват в сходно тематично русло. Съвсем естествено, предвид липсата на традиции в нашето изобразително изкуство, те отстъпват на постиженията на Вешин, но са ценно свидетелство за първите стъпки на жанра в новата ни живопис. Същото може да се каже за ранната композиция на Майстора „Опълченци на фронта“ (1912), в която все още личи липсата на опит в разработването на подобни задачи.

Темата за войната намира пластически решения не само в жанра на фигуралната живопис. Могат да бъдат споменати пейзажите на Харалампи Илиев и на Александър Мутафов, които са важен принос в разширяването на типологията на този жанр. Навеите на романтизма се долавят в еднофигурните композиции на Владимир Димитров-Самоковеца („Пред Булаир“) и на Петър Морозов („Наблюдателен пост на Бяло море“ (1913). Непосредствените лични и понякога мимолетни впечатления от войната са фиксирани в ефирните и артистични акварели на Станю Стаматов, във великолепните рисунки на Борис Денев и на Константин Щъркелов.

От скулпторите е включен Иван Лазаров с добре известните си „знакови“ творби, посветени на Балканската война, сред които особено се открояват „На нож“ (1912) и „Те победиха“ (1913).

Владимир Димитров-Майстора е представен с впечатляващ цикъл акварели и рисунки с молив и туш/перо. Характерният за рисунъчното творчество на Майстора паралелен, динамичен и жив щрих, който изгражда формите в пространството по един оригинален, „кристаличен“ маниер, пресъздава самата структурна характеристика на съответния мотив, предмет или фигура, без при това авторът да е принуден да жертва свежестта на първоначалното възприятие или непосредствения подтик от натурата. Художникът се интересува както от лицата, така и от фигурите на войниците (пози, облекла, емоционални състояния на персонажите), както от сцените от всекидневието, така и от природните изгледи. Верен на своите мирогледни устои, Майстора се стреми да се дистанцира от кулминационните действия, от бруталността на сраженията и на конфликтните ситуации, предпочитайки да интерпретира посвоему общата атмосфера, военния бит, ландшафта.

Благодарение на изисканото и добре обмислено пространствено оформление, изложбата въпреки своята художествена и документационна наситеност и съществуващия риск от известна монотонност (поради естеството на тематичната доминанта) неизменно поддържа от край до край интереса и вниманието на зрителя.