Култура / Брой 4 (2987), Април 2022

„Сага/фуга на Х.Б.“, Гонсало Торенте Балестер, превод от испански Николай Тодоров, изд. „Гутенберг“, 2021 г.

„Отговорът, който дава Испания на „Сто години самота“. Върхът на испанския магически реализъм“. С тези изречения издателство „Гутенберг“ иска да привлече читатели на романа на Гонсало Торенте Балестер (1910–1999) „Сага/фуга на Х.Б.“. Но ако би ги прочел, Торенте Балестер не би се зарадвал: дразнел се е от приравняванията с латиноамериканския литературен метод. Подчертавал е в тази връзка, че ако нещо е повлияло на писането му, това бил галисийският устен разказ от 20-те години на миналия век. Разбира се, при повърхностно отсъждане бихме могли да открием прилика в митичното място, което и Торенте създава, както и Маркес: това е Кастрофорте, забулен в мъгли галисийски град, за който той неведнъж и дваж споменава, че всъщност не съществува. В това несъществуващо място обаче се разгръща историята/историите на цели 682 с.

За българската публика (без специалистите по испаноезична литература, естествено) преди издаването на „Сага/фуга на Х.Б.“ Гонсало Торенте Балестер е несъществуващ писател, също както Кастрофорте. Това е първият преведен на български негов роман, макар във визитната му картичка да фигурират цели двадесет и един – безспорно внушително число (отделно пиесите, сценариите, есетата и другите произведения). Един от многобройните изследователи на творчеството му справедливо отбелязва: „Смятан за един от най-големите испански романисти на ХХ век, Гонсало Торенте Балестер е от най-малко известните испански писатели извън Иберийския полуостров“.

Вероятна причина би могло да бъде увлечението му на млади години по фалангизма на Франко. Испанската Гражданска война разполовява тогавашния свят (също както днес е разполовен от войната в Украйна), зад републиканците застават повече от светлите умове на човечеството, така че да отдадеш интелекта си на Франко и фалангистите със знаменития им лозунг ¡Viva la muerte! („Да живее Смъртта!“) не би могло да ти донесе популярност. Постепенно обаче Торенте Балестер се отдалечава от каудильото, а когато през 1962 г. издига глас в подкрепа на стачката на миньорите от Астурия, е изгонен от академията на Висшето военноморско училище, в което преподава история от 1947 г. Изгонен е и от списанието Arriba и от Националното радио, в които се изявява като театрален критик. Четири години по-късно заминава за Съединените щати като гост-професор в университета на Олбъни, щата Ню Йорк. Тази част от биографията му намира място в романа „Сага/фуга за Х.Б.“: непрестанно срещаме името на Хесуалдо Бенданя, „политически изгнаник“, също емигрант и преподавател в американски университет. Той е само един от митичните Х.Б., има и още, но броят им е трудно да се определи – прехвърлят се няколко Х.Б., всеки със своята странна история.  

Странен е и самият роман. Ако решим, че все пак е някакъв отговор на „Сто години самота“, то наистина ще е заради особеното място Кастрофорте, особено като Макондо. С една важна разлика: колумбийският град е доста по-светло място (макар по едно време да завалява дъжд, който се сипе в продължение на четири години, единадесет месеца и два дни), докато галисийският е по-скоро мъглив, сумрачен, здрачен. (И обсебен от миногите, тези речни кръвопийци.) Събитията се случват повече в затворени пространства, отколкото на открито. А самите събития са описани така, че през тях преминаваш като през лабиринт: „Сага/фуга за Х.Б.“ е заплетена проза, която изисква цялото ти читателско внимание, за да не се затриеш из коридорите ѝ. Разказът постоянно лъкатуши, а онзи, когото можем да сметнем за главен герой – Хосе Бастида, е поет, използващ свой език, криптиран и закодиран. Това е неговият начин „Да се обясни необяснимото и да се допусне недопустимото“. А начинът на Торенте Балистер е като ни предизвиква да потънем в една чудновата пиранезиада, в която нищо не е лесно за откриване, но пък удоволствието от броденето е гарантирано.