Култура / Брой 5 (2988), Май 2022

Със серия от четири концерта на 19 март започна юбилейният сезон на „Софийски солисти“. На същата дата през 1962 г. под диригентството на Михаил Ангелов е първият концерт на камерния ансамбъл. В състава на оркестъра тогава са Огнян Николов, Лальо Аврамов, Отокар Палиев, Димитър Георгиев, Димитър Вучков, Веселин Георгиев, Любомир Марков, Иван Шамлиев, Николай Сърменов, Александър Попов, Марин Иванчев, Петър Саралиев, Марчо Марков

„Три от юбилейните концерти са в зала „България“ и един във Военния клуб. Програмите са направени така, че да бъдат разнообразни“, споделя Пламен Джуров. Освен него ще дирижират Георги Патриков, Найден Тодоров и Емил Табаков. В първата вечер прозвучаха Концерт за пиано и оркестър в сол минор от Бах, Камерен концерт за флейта, английски рог и струнни от Артур Онегер (двете творби са включени в историческата първа изява на състава), Бранденбургски концерт №3 от Бах и Концерт за оркестър на Лазар Николов. Солисти бяха Виктория Василенко, Явор Желев и Слав Славчев. Изявите на ансамбъла продължават и след приключването на юбилейния цикъл. Той ще има концерт с българска музика, ще свири на фестивала „Софийски музикални седмици“ със солист Виви Василева.

Диригентът Пламен Джуров: Последният сезон

От колко години дирижирате оркестъра?

Тридесет и четири, като и преди това съм ги дирижирал. Всеки ден сме заедно. Трябваше да се оттегля по-рано, но когато дойде кризата от ковид, се оказа невъзможно, защото всичко трябваше да се преработва.

Спомняте ли си първия официален концерт като техен ръководител?

Не, защото правих други концерти, дори ходихме в Италия. Но най-първият ми концерт с тях беше на един фестивал „Софийски музикални седмици“.

Много пътувахте. Сега липсват ли ви срещите с публиката по света?

Сега всичко пада. Имаме много отложени концерти, но кой знае кога ще се случат. Наистина пътувахме много, а преди мен те са пътували още повече.

Съставът е вдъхновител на много български композитори. И вие им посветихте пиесата „Метаморфози“. За юбилея смятате ли да потърсите днешните композитори?

Засега няма време, но по-късно сигурно ще се случи. С колегите изброихме колко много български композитори са посветили творби на състава през последните четиридесет години: Любомир Пипков е написал няколко произведения, Марин Големинов – всичко за струнен оркестър (без една пиеса), Лазар Николов, Михаил Пеков, Александър Райчев – Четвърта симфония, Симеон Пиронков – Реквием за един неизвестен млад човек, Васил Казанджиев… Бих казал, че основни произведения в историята на българската музика са написани за нас, което е леко задължаващо. Продължаваме да свирим и произведения, които са написани в последните години от Михаил Големинов, Мирослав Данев, Милен Панайотов. Най-новите са от конкурса по композиция, който направихме през 2009 г. Всяка година го провеждахме и изпълнявахме наградените творби. Имаме богат набор и като количество, и като предизвикателства, защото те са написани с много авангарден език.

Споменахте, че е трябвало да се оттеглите. Дори започнахте да каните млади диригенти.

Да, вече трябва да се оттегля и съм го казал. Този сезон ми е последният. Те трябва да изберат и да решат. Аз не искам да поемам тази отговорност. В момента имаме много ползотворна инерция на работа и не е хубаво да спрат да свирят. Каквато и да бъде административната форма, изборът е техен.

Предполагам, ще продължите да пишете за тях.

Естествено. Аз отдавна жадувам за повече свободно време, защото съм всеки ден на репетиции. Искам да направя нещо друго във времето, колкото ми е писано.

Йордан Димитров: Ролята на концертмайстора

От 20 години свирите в „Софийски солисти“, а от 15 сте концертмайстор. Как се работи в ансамбъла?

Познавам състава доста преди да започна да свиря в него. Аз, както и други мои съученици още от музикалното училище искахме да свирим в „Софийски солисти“. И тогава те бяха един от водещите състави. Знаехме всичко за тях – къде са в момента на турне, какво ще свирят. Много от съучениците ми вече не са в България, иначе сигурно щеше да има и други от тях в състава.

Колкото до атмосферата – всички ние сме приятели. То няма и друг начин. Когато станах концертмайстор, за мен се промениха доста нещата, защото отговорността е по-голяма. Опитвам се да дам всичко от себе си по най-добрия начин. Това е ролята на концертмайстора – да контролира нещата, да каже къде какво не му е харесало, ако може да се поправи.

Това е последният сезон на Пламен Джуров с вас. Как ще се случи смяната на диригента?

Най-добре е, като свирим с други диригенти. Трябва да решим кой да бъде. Може и да се обяви конкурс, но решението ще го вземе оркестърът. Няма да бъде административно. Вероятно от есента ще имаме нов диригент.

Как постъпвате, когато един композитор ви посвети творба, без да сте му я поръчали?

Когато някой предложи произведение, ние го пробваме. Ако ни хареса, го включваме в репертоара, ако не ни хареса, по възможно най-любезния начин го отхвърляме.

Самите композитори търсят ли ви?

Търсят ни, макар и не толкова често. Обикновено когато трябва да се запише музика за филм, но по-съвременни произведения за камерен оркестър май не се пишат.

Липсват ли ви турнетата?

Пътуването в даден момент започва да натежава, но е хубаво да има турнета. През пандемията една година нямахме нито едно пътуване, което не се е случвало от самото основаване на състава.

Никола Върбанов: Непрекъснато заедно

Вие сте от двадесет и две години в оркестъра. Какво ви носи работата в него?

Имам спомени още от основаването на състава. „Софийски солисти“ пътуваха изключително много из страната. Аз съм роден в Шумен и си спомням техните концерти.

Работата в подобен състав е по-различна, отколкото в големия оркестър. В камерното музициране е важен звукът на всеки един. Приятно е. В чисто мъжка компания сме. Понякога се изнервяме, стигаме до крамоли, но е много весело. Имахме едно пътуване, което беше шестдесет дни. Ние сме непрекъснато заедно. Обсъждаме всичко – и политика, и спорт.

Когато съставяте програмите, как се взимат решенията?

Доста е демократично при нас. Пламен [Джуров] прави една базова програма, която се обявява на състава, обсъжда се и често ние не се съгласяваме. Имаме един случай, в който свирихме цялото творчество на Антон Веберн, което е около петдесет минути. В залата имаше само 150 души. Пламен се надяваше, че в Москва ще бъде пълно, но и там имаше толкова слушатели. Според мен в програмите трябва да има творби и за меломаните, които идват да чуят нещо познато. Другият вид програми са по-фестивални. За всичко си има място, въпрос на дозиране.

А българските композитори?

„Софийски солисти“ е съставът, който най-много е свирил произведения на български композитори. Още от създаването си. Много е хубаво, когато някой ни посвети творба. Това е отношение към състава, уважение към работата ни. Последно Мирослав Данев ни посвети четири пиеси, които, за съжаление, изпълнихме само веднъж.

Орлин Цветанов: Усещане за традиция

От десет години сте в състава. Какво е той за вас?

За мен това е една традиция, предавана на поколенията.

Обсъждате ли програмите, какво искате да свирите през сезона?

Да, обсъждаме, коментираме произведенията. Творчеството за камерен оркестър не е много голямо, така че всяко ново произведение е добре дошло. За нас е важно да подкрепяме и да поддържаме българските композитори и да изпълняваме техните произведения. Самият аз съм много развълнуван, особено когато изпълняваме произведения на моя баща, композитора Цветан Цветанов.

Васил Казанджиев за „Софийски солисти“

„Когато започнахме да правим от нищото, от хаоса камерен оркестър, и то сериозен, който за щастие съществува вече дълго време, той се казваше „Софийски камерен оркестър“. Изпълнихме доста съвременна музика. Особена школа за нас бяха симфониите за тринадесет инструмента, посветени на този състав от Лазар Николов, след които всяка друга съвременна музика ни изглеждаше като детска играчка. Бяха много трудни, но и много полезни. Когато Лазар Николов беше секретар на Съюза на българските композитори за връзките с чужбина, успя да издейства гостуване на „Варшавска есен“, условията включваха нови произведения, които за първи път да бъдат изпълнени там. Изпълнихме пет от български автори – от Лазар Николов, Иван Спасов, Симеон Пиронков, Георги Тутев и едно от мен, като втората част на концерта беше Дивертименто от Барток, а започнахме с Едисон Денисов – Крешендо и диминуендо за клавесин и дванадесет струнни инструмента. Той дори присъстваше. Там се запознах с Кшищоф Пендерецки и с Витолд Лютославски, който дойде много възторжен след концерта. За съжаление станаха събитията в Чехия от 1968 г. и забраниха такава музика в България. За да ги изпълним, изчаках около година и отново започнах да ги пускам едно по едно, на различни концерти. Дори ги записах и бяха издадени на плоча. Не посмях да покажа моята симфония. За симфонията на Лазар, която беше първото такова произведение през 1966 г. в България – толкова авангардно, бях извикан в СГНС по културата, а след това ме викаха и в Окръжния комитет на партията на площад „Славейков“. Разпитваха ме какво е това произведение, какви са тези тракания по цигулката като кокошки? Аз се хванах за тази дума и казах, че който им е обяснил какво сме свирили, сигурно има предвид Шестото кончерто гросо, написано през XVIII век от Рамо, най-големия композитор на френската барокова музика, което се казва „Кокошката“. Там наистина има такива ефекти. Те се пообъркаха и спряха да ме заплашват. Но имаше доста проблеми с тая музика, особено след чешките събития. Тя беше табу.

Камерният оркестър е нито риба, нито рак – нито квартет, нито оркестър. Трябва да се направят групи от двама или трима души. Невероятно трудно, защото тези две виолончели или три цигулки трябва да звучат като едно. Човек няма къде да се скрие. Голяма играчка, голям труд беше. Започнахме от нулата. Те всички бяха по десетина-двайсет години оркестранти в Софийската опера, когато възникна тази идея. Става дума за кончерти гросите на Хендел, Вивалди, Джиминиани, концертите на Бах и дивертиментите на Моцарт, Хайдн. От съвременната музика също имаше едно Дивертименто на Барток например. Имахме много първи изпълнения на български творби, които аз поръчах на автори, които ценя и винаги много съм обичал, като ще подчертая симфониите на Лазар Николов, на които дължа първата си оставка с този оркестър. Изпокарахме се жестоко. Бяха много трудни. Мога да ги сравня само с държавен изпит по висша математика. Ефектът беше страшен. Беше ми мъчно, че се разделям с тях, защото работехме от 4–5 години и си бяхме стъпили здраво на краката. Но след това ми се размина и се върнах.“

(Изказването е от фонда на БНР)

Eмил Табаков: Изключителни девет години

„След ръководството на Васил Казанджиев това беше един световноизвестен състав, познат и с многото записи, които беше направил. Постъпих там по случайност. Бях втори диригент на Русенската филхармония. Георги Йорданов, който беше министър на културата, ме извика в София, за да ми предложи да поема състава. Отказах, защото исках да си остана в Русе. Обичах града и исках да се занимавам със симфонична музика. След известно време пак ме повика и аз пак отказах. На третия път ме извика и вече нямаше как. Назначиха ме през 1979 г. Дирижирането на камерен състав е доста по-различно от това да дирижираш опера, симфоничен оркестър или хор. Това беше прекрасен период от моя живот. Съставът беше като едно семейство, като най-добри приятели. Нямаше противоречия, разделения по интереси, каквито усетих в другите състави, които съм ръководил. Много пътувахме. Бяха изключителни девет години. Записахме много неща, които за първи път се свиреха тогава, като например тринадесетте младежки симфонии на Менделсон, които бяха записани единствено от Гевандхаус оркестър с Курт Мазур. Бяха наскоро открити в една библиотека в Германия. Записахме и седемнадесет църковни сонати на Моцарт за камерен оркестър и орган. Записахме ги за „Балкантон“, а после бяха продадени на „Капричио“. Сега ги откривам качени в интернет. Свирихме за първи път в България квартета на Морис Равел, на който бях направил оркестрация, „Просветлена нощ“ на Арнолд Шьонберг, Камерна симфония на Дмитрий Шостакович. Преди мен те също много пътуваха, но след това разширихме пазара и стигнахме до Южна Америка и Австралия. Продължихме и сътрудничеството с български композитори. За нас писаха Божидар Спасов, както и автори от моето поколение.“

Лазар Николов (1922–2005)

„Васил Казанджиев и неговият камерен оркестър извършиха изключително положителна за българската музикална култура работа. Охотно и превъзходно изпълняваха създадените за тях пиеси от български композитори. Така изиграха благотворна роля за създалия се за техния ансамбъл камерен стил, наречен по-късно камерен симфонизъм. Изпълнителят трябва да има цел, артистичната му дейност – определен смисъл, преднамерено следвана насоченост. Тези артисти служат не само на себе си, угаждайки на вкуса на публиката, а преследват благородната цел да възпитават, обогатяват и издигат духовно публиката, да я запознават със стойностни пиеси. Ако не бяха Васил Казанджиев и неговият камерен ансамбъл, нямаше да се появят десетки пиеси от български композитори, някои от тях представителни за тази епоха и за българската музика. Сам Казанджиев написа „Комплекси сонори“, Симфония на тембрите, „Живите икони“, „Картини от България“ – забележителни пиеси за българската музика. И Константин Илиев, Любомир Пипков, Иван Спасов, Симеон Пиронков, Георги Тутев създадоха великолепни творби за този състав. Така, разчитайки на публично изпълнение, аз написах симфониите си за тринадесет струнни инструменти и Дивертименто концертанте. Такъв вид дейност импулсира, окриля композитора и става повод за създаване на забележителни творби.“

(Изказването е от фонда на БНР)

Акад. Марин Големинов (1908–2000)

„Пътуването ми със „Софийски солисти“ стана съвсем случайно. Там настъпи конфликт с Васил Казанджиев и ги наказаха една година да не свирят, което беше голяма грешка. За прегледа „Нова българска музика“ трябваше да се изпълни моята нова, четвърта симфония, която нарекох „Шопофония“. Бях я написал за тях. Едва разрешиха от Градския съвет на партията аз като неутрално лице да дирижирам концерта. През май се яви ангажимент за оркестъра в Дания и Норвегия и трябваше да се избира – или да се плати неустойка в долари и да затворим завинаги вратата към тези страни, или да отидем и да спечелим. Отново от градския съвет се съгласиха да заминат с мен. Там имахме много голям успех. Пишеха се само суперлативи. После имах още два концерта с тях и след това се реши Емил Табаков да бъде техен диригент.“

(Изказването е от фонда на БНР)

Кратка хронология

1961 г. – създаване на Софийския камерен оркестър от музиканти от оркестъра на Софийската опера.

19 март 1961 г. – първи концерт с диригент Михаил Ангелов и солист Милена Моллова.

2 юни 1962 г. – втори концерт с диригент Васил Казанджиев. Следващите поканени диригенти са Константин Илиев и Добрин Петков.

От 1964 г. съставът е на щат в СГНС. За диригент е назначен Васил Казанджиев, който остава до 1978 г. Филип Кутев, който е председател на СБК, разрешава да репетират в залата на СБК.

1970 г. – преименуване на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“.

1979–1988 г. – диригент е Емил Табаков.

От 1988 до днес диригент е Пламен Джуров.

Български композитори са написали за състава над 120 произведения. „Софийски солисти“ имат издадени 43 плочи в „Балкантон“, както и записи в Япония, Германия, Полша. У нас и в чужбина са издали над 30 диска. Имат много концерти и записи с хоровете „Бодра смяна“, „Любомир Пипков“, Камерна капела „Полифония“, „Родна песен“ – Русе, и „Морски звуци“ – Бургас. Съставът е канен на всички фестивали в България.