Дръж се, жизненико проклети!

Разбира се, никога нещо не е произлязло от нищо. Иван Добчев има корените си в род на овчари, по род е предопределен да е пастир. И става, но не на овце в собствения смисъл на думата. Изравяйки спомени от най-ранно детство, той слага акцент върху вмененото му „прихващащо присъствие“. Бивал е „делегиран“ в близки семейства като кадем, че да зачеват първите си деца. „Отрано естеството ми е дало знаци, че имам в природата си дара да подбуждам у другите да подхващат нещо живо, а това си е режисьорска дарба“. [...]

Не си случаен в тази култура

Има неща от културата, които са станали част от нас, без някога да сме осъзнали отделните факти в нея. Особено онези от детството и ученичеството. След като прочетох книгата с мемоари на режисьора Станчо Станчев, осъзнах, че неговите спектакли са били част от моя първоначален зрителски опит в театъра. Възкръсна невероятният спектакъл „Полет над кукувиче гнездо“, гледан някъде в ученичеството през 80-те, а пo-късно и „Последната лента“ с Михаил Мутафов в ролята на Крап. [...]

Паноптикум изотдолу

Софийските истории на Кирил Топалов жанрово са определени като „разкази и новели“, което придава сякаш несвързаност между произведенията, включени в сборника. И малко заблуждава: защото, макар героите в тях да са различни, всеки със свой маниер и присъствие, то като топос, като място, като средище на действието, героят е само един – София. Този единствен център на литературния терен, който можем и трябва да възприемаме като уникалност, специфичност и оригиналност, придава друг характер на софийските истории... [...]

Величието на живота

Мисля, че тази среща на българските читатели с творчеството на американския поет ще е важна. Тя няма да ги остави безразлични, ще им даде поводи да размислят за преходността на нещата, за важността на простотата. Джак Гилбърт, роден в Питсбърг, в работническо семейство, автор на пет стихосбирки, превърнал се в литературна знаменитост още с първата, избрал да изчезне от вниманието на публиката, обичал, живял на много места, номиниран за награди, получил награди, умира на 87 години от алцхаймер през 2012 г. [...]

Думите като дози арсен

В „Езикът на Третия райх“ разказът за постепенното навлизане в ада на нацизма е споен с наблюдения върху езика като обект на изследване. В часовете на безнадеждност авторът се придържа към целта си: „наблюдавай, изучавай, запомняй какво се случва – утре всичко ще изглежда по-различно“. Съкращението LTI се появява отначало като пародираща игра, после като знак на съпротива – Lingua Tertii Imperii, Езикът на Третия райх. Макар и закъсняла, книгата се появява в контекста на нов пропаганден език – този път в Русия. [...]

Портрет на времето и мястото

Наред с психологическата си дълбочина, „Заеко, бягай“ е изключителен портрет на конкретното време и място в американската история, което продълженията на романа обрисуват и за следващите десетилетия. Прозата е наситено обстоятелствена, което отегчава някои читатели, но описателният стил е необходим, за да се очертае по-плътно състоянието на героя, тъй като Брюър е колкото физически, толкова и мисловен капан. Ъпдайк задава въпроса: Какво се е случило с Америка в края на 50-те... [...]