Художникът в мините

Изложбата на Никола Танев „Щрихи от мини „Перник“ е съставена от осем художествени произведения. Всички те са от 1947 г. и са от фонда на Националния политехнически музей. Откупени са от съпругата на художника Миша Танева през 1976 г. и се показват за пръв път пред широката публика. Никола Танев е може би сред най-популярните и най-харесваните български художници от първата половина на ХХ век, познат най-вече като майстор на камерния пейзаж, пресъздал по неповторим начин в платната си домашния уют... [...]

Фотография и социална промяна. Разговор с Александър Николов

Не обичам романтичното отношение към фотографията. За мен тя е изразно средство, което трябва да бъде ангажирано в опит за някаква социална промяна. Социалната фотография е най-стойностната фотография. Не казвам, че другите жанрове не са – всички жанрове са изключително важни в развитието на визуалната култура в България. Но за мен фотографията е инструмент за социална промяна. Има много примери в света, когато документалната фотография, която работи по обществено значими проблеми, има силата да запалва искрата. [...]

Близки срещи

Текла Алексиева и Искра Благоева са художнички от две творчески поколения, отдалечени на 30 години едно от друго. Израснали са буквално в два различни свята, формирали са своя артистичен стил в съвсем различните условия на България по времето на комунистическия режим и днес. Връзката между двете художнички открива Надежда Олег Ляхова, самата тя художничка от поколението между тях. И понеже и аз съм от това междинно поколение, изложбата се оказа важна за мен в няколко посоки. [...]

Репортаж от мина Перник

Като мнозина български граждани и аз мислех, че кюмюрът, наречен с право „черното злато“, идва изкопан направо от мините и рудниците по къщите и фабриките, но нямах представа за трудностите, при които той се добива. Днес обаче, когато се връщам от половинмесечен престой при миньорите, всред онзи непосилен труд, онова геройство на човека, който вади под и над земята скъпоценното черно злато, днес аз, вместо да ритна парчето кюмюр, което виждам по пътя си, паднало от някоя кола, с благоговение се навеждам и го вдигам. [...]