Култура / Брой 5 (2988), Май 2022 / Тема на броя

Явлението Радой. Разговор с проф. Божидар Кунчев

Ведър, жизнерадостен, с неизменното си чувство за парадоксалното в живота, за тъжното и трагичното. Не искаше богатства, смяташе, че те развращават човека. Беше обратното на това, което осъждаше със своята сатира. Имаше силна памет. Помнеше какво ли не: имена на хора, случилото се с някой човек преди много години, написаното в стар вестник. Водеше много скромно съществуване. Отказваше привилегиите и наградите. Дори отказа като награда една лека кола. Винаги държеше той да почерпи, дори и когато бе започнал да разполага само с неголямата си пенсия. Не завиждаше, радваше се, както никой друг, на чуждия успех. Колко безкористни усилия бе положил, за да наложи името на някой млад автор. [...]

Споделени мисли

В такова време живеем, че човек може всеки миг да се поучава, да научи нещо и същевременно да се разочарова. И може всеки миг да вземе нова позиция. Веднъж закованата позиция и завинаги определеният курс са вече стягащи неща. Виждаш как много хора, които през тези години будеха нашето възхищение, изведнъж се оказаха дребни хитреци, които мислят само за своите работи. Виждаме на колко божества сме плащали данък. В края на краищата нюансът ни кара да бъдем по-милостиви и към човешкото въображение. [...]

Народът го постави на пиедестал

Знам го от дете, бях чувал неведнъж името му, преди да го видя в писателската станция край Варна. Баща ми и неговите приятели често го споменаваха: „Радой каза това, Радой написа онова…“ В техните разговори долових и тревожното: „Удариха Радой и Борето за лютите чушки“. Не знаех какви са тия чушки и защо заради тях удрят хората. Разбрах, когато баща ми донесе вкъщи изгорена страница от книгата на Радой и Димовски. Властта не само я бе забранила, бе заповядала и да се изгори в пещите на Полиграфическия комбинат. [...]