Паметта на Източна Европа. Разговор с Беа Клоц
С Беа Клоц, която ръководи Централно- и източноевропейската онлайн библиотека (www.ceeol.com), разговаря Марта Монева
„От самото начало се възприемаме като защитници на т.нар. „малки европейски езици“, на албанския, унгарския, а също и на езиците с всички тези фантастични знаци на кирилица“
Бихте ли се представили?
Казвам се Беа Клоц, по рождение съм унгарка, от 1988 г. живея в Германия, във Франкфурт на Майн, а от 22 години съм директор на CEEOL – Централно- и източноевропейската онлайн библиотека, която също се намира във Франкфурт.
Какво ви доведе в Германия?
Беше случайност. След като завърших икономическото си образование в Будапеща, ми предложиха много привлекателна позиция в Бад Хомбург, близо до Франкфурт. А за мен по онова време, на двадесет и няколко годишна възраст, Унгария все пак изглеждаше твърде тясна. Владеех свободно немски език, това бе предизвикателство за мен и в ретроспекция едно от най-добрите решения в живота ми.
С какво се занимавахте в областта на икономиката?
С внос-износ, външна търговия, което напълно съответстваше на образованието и на професионалното ми начало.
Как се получава преходът от внос на стоки към внос на научно и библиотечно съдържание? Какви бяха предпоставките за откриването на цифрова библиотека с фокус върху Източна Европа?
Това вероятно идва от семейната ми среда – и родителите, и моите баба и дядо винаги са се грижили всички да четем, да говорим различни езици и да опознаваме света с любопитство. Така израснах, това носех със себе си и то съвпадна с проекта CEEOL. В началото на 90-те години се запознах с директорите на Palais Jalta (Източно-западноевропейския културен център във Франкфурт). От създаването си до 2002 г. Palais Jalta беше институцията във Федерална република Германия с много ясен фокус върху Централна и Югоизточна Европа, върху тези общества с техните социални и културни страни. И по някаква абсолютна случайност попаднах в Palais Jalta, ходех на събитията там и в един момент се омъжих за Palais Jalta, така да се каже, защото съпругът ми Волфганг Клоц вече беше директор на Центъра. От това съвпадение възникнаха разговори, изложби, политически дискусии.
А библиотеката как се роди?
Ще уточня, че не разглеждаме книжната продукция на съответните страни поотделно, а цялостния пейзаж на периодичните издания. Винаги съм имала проблем с това, че си купувам тримесечно списание, защото искам да прочета една конкретна статия, а другите не ме интересуват. Затова обсъждахме как бихме могли да създадем нещо, което да стигне до читателите извън страните от Централна и Източна Европа по такъв начин, че те сами да могат да решат кои статии искат да прочетат. Така в средата на 90-те години се появи концепцията и идеята за CEEOL. За нас от самото начало беше ясно, че искаме да се съсредоточим върху хуманитарните, социалните науки и литературата на този регион. Социологията беше омразна специалност в Полша и Унгария, джендър изследванията също, за съжаление 30 години по-късно отново стигнахме дотам. Друг фокус бяха малцинствата в тези страни, например немскоезичното малцинство в Румъния, което през 90-те години в голямата си част вече беше напуснало страната.
Тук се сещам за румънско-германския поет Клаус Хензел, откупен от ФРГ през 80-те години на миналия век заради дисидентството си.
Освен Клаус Хензел – Херта Мюлер, Рихард Вагнер, Герхард Чейка, който за съжаление почина през ноември – той издаваше фантастичното списание Neue Literatur, почти целият му архив се намира в CEEOL… Ако някой се интересува от този регион, може да направи при нас изследванията си. Ние по някакъв начин сме „паметта на посткомунистическа Източна Европа“.
Това е много точна формулировка.
Важно е да се отбележи, че публикациите и отделните броеве се записват по статии. Не се търси статия, а тематична област и след това статиите идват заедно с нея. За нас все още е много важно да сме срещу общоприетото схващане, че си някой само ако публикуваш на английски, немски и френски. От самото начало се възприемаме като защитници на т.нар. „малки европейски езици“, на албанския, унгарския, а също и на езиците с всички тези фантастични знаци на кирилица. И до ден днешен сме единствените в света от подобен мащаб в областта на хуманитарните и социалните науки.
За кого е особено важна тази библиотека? За учените или за широката общественост?
И за двете групи, разбира се. Междувременно научните публикации доминират по отношение на съдържанието и на интереса на водещи световни университети в САЩ, Англия, но и Китайската академия на науките използва нашите услуги. В допълнение към тази академична линия имаме повече от 400 000 индивидуални потребители от цял свят. Само от два региона няма такива, а именно от Северна Корея и Западна Сахара. Имаме огромен брой млади читатели от Централна, Източна и Югоизточна Европа.
Малцинствата са много важни за CEEOL.
В самото начало на нашия проект имахме щастието да се запознаем със Савчо Савчев, който по това време вече беше създал фантастичното издание „Андрал“ (ромско списание за култура и публицистика, б.р.). Имаме целия му архив в CEEOL. В един момент той реши, че ще преведе „Божествена комедия“ на Данте на ромски език, и започна да публикува съответните преведени части в изданието. Това е просто чудесно и аз много се надявам, че в един момент за хората, които се занимават с романистика, това ще бъде от полза.
А как се финансира библиотеката?
Всичко струва пари. А идеята, че всичко, което е цифрово, може да се получи безплатно, е погрешна. За технологията трябва да се плаща, с абонамента си университетите плащат много скромна годишна такса. Така можем да гарантираме, че сме ефективни, въпреки че работим с малък екип. В момента библиотеката съдържа почти един милион индексирани статии на 30 езика. В сътрудничество сме с 2700 списания. Работим с 1300 издатели и все още имаме над 7000 електронни книги и 9000 документа от т.нар. „сива литература“ – публикации без ISBN или някакъв друг номер.
През 2020 г. основахте издателство CEEOL Press. Към кои области сте насочени?
Основахме издателството в началото на пандемията. Подобно на библиотеката, фокусът ни е върху хуманитарните и социалните науки, върху младите автори. Имаме различни линии. Една се занимава с юдаистика, с (микро)изгнаническа литература. И през първите две години издадохме много хубави електронни книги, които можете да поръчате като печат. А книгите, които сме публикували досега, са преводи на английски език. Избрахме английския, за да можем да стигнем до широка читателска аудитория.
Коя е любимата ви библиотека?
Всеки път, когато посещавам Баварската държавна библиотека в Мюнхен и се изкачвам по мраморното ѝ стълбище, много се вълнувам. Тя е специално място със сбирките си за Централна, Източна и Югоизточна Европа. Имаме много добро сътрудничество с нея вече от двайсет години.
С кого още сътрудничите? Какви трудности срещате?
Сътрудничеството е по две линии – от една страна, с издателите, на които предлагаме възможността чрез това хранилище да достигнат до широка читателска аудитория по целия свят. Това е свързано с много работа, тъй като според нормативната уредба статиите в списанията, книгите трябва да бъдат снабдени с метаданни, както и с пълни текстове. Освен това си сътрудничим с библиотеките, които са абонирани за CEEOL. Трудности има – от 25 години се водят дебати за open access. Свободният достъп често се разбира погрешно, защото се смята, че той трябва да е безплатен за ползвателя. Свободният достъп всъщност означава, че нещо е предоставено на определен потребител по такъв начин, че той не плаща за него, а то се заплаща от данъци или от институции. Намираме се малко между два стола. Не получаваме никаква държавна помощ, защото сме дружество с ограничена отговорност. От друга страна, много често чуваме въпроса: защо трябва да се регистрираме на страницата на библиотеката, нали всичко трябва да е със свободен достъп. Трябва да покриваме разходите си – зад страницата стоят много хора, технологични предизвикателства с облачния хостинг, с трафика и т.н. Вторият голям проблем в Централна и Югоизточна Европа според мен е Болонският процес, който, разбира се, води до това, че младите учени са принудени да публикуват в т.нар. списания с импакт фактор. Дали дадено списание ще получи рейтинг, се решава от две американски компании, регистрирани на борсата. А в Източна Европа тези разпоредби вече са вписани в закони и научната кариера на един човек може лесно да бъде съсипана, защото издателят на английско историческо списание в Лондон например очаква от български историк, който се занимава с процеса срещу Никола Петков, да напише всичко на английски. Аз обаче чрез CEEOL бих искала да предложа този изследователски труд за Никола Петков именно на български език, защото, ако един американски историк с фокус върху българската история не знае български, той няма как да направи изследване. Така че трябва да се върнем към източника.
Съпругът ви Волфганг Клоц е ръководил дълги години културната институция Palais Jalta, в чието основаване участват и политиците Йошка Фишер и Даниел Кон-Бендит. Центърът доведе във Франкфурт интелектуалци като Лев Копелев и Адам Михник. Дали сегашният момент не е подходящ той да бъде възстановен?
Хрониката на събитията и срещите в Palais Jalta и впечатляваща. Там през 1990 г. се състоя международен симпозиум „Интелектуалци, морал, политика“ с участието на Адам Михник, Дьорд Петри, Ришард Криницки, Дьорд Далош, Жак Рупник, Тимоти Гартън Аш, Мирча Динеску и много други. От 1991 г. всяка година е участвал във Франкфуртския панаир на книгата с акцент върху авторите от Централна и Югоизточна Европа. През 1992 г. е организирал конгресите „Антисемитизмът в Източна Европа след Холокоста“ и „Жените в Източна Европа“. През 1994 г. Центърът е бил домакин на дискусията „Предстои ли руски националсоциализъм? Русия след изборите и бъдещето на държавите от бившия Съветски съюз“. През 1997 г. е проведен разговор с Александър Андреев и Виктор Пасков на тема „Скок в коловоза на времето – надеждите и възможностите на България“. През 1998 г. се е състояла международна конференция: „Пътища и препятствия пред еманципацията на полските, руските и еврейските жени (от реформите през XIX век до Студената война)“, през 1999 г. – панелна дискусия „Русия и войната на Балканите“. Изводът е, че темите, които са били обсъждани преди 20–25 години, за съжаление, не са изгубили своята актуалност. За да се създаде отново такова място за срещи, каквото беше Palais Jalta през 90-те години на миналия век, са необходими хора, които да участват в оформянето на програмите и да са готови да дискутират. Освен това е необходимо и финансиране, което още през 90-те години беше проблематично. Следователно има необходимост от възстановяване на работата му, в същото време отговорът относно осъществимостта на идеята е „не“.
Това е крайно жалко, тъй като по мое мнение необходимостта е огромна. Какво да правим с национализма и враждебността към малцинствата в Европа?
Трябва да се затаи дъх. Да се размишлява. И може би да се прочете книгата на Едгар Морен „Да мислим Европа“.
Кои са любимите ви автори?
Херта Мюлер, Людмила Улицка, Хари Мюлиш.
Каква музика харесвате?
Дейвид Гилмор.
Кое е любимото ви стихотворение?
По-скоро цитати. В момента: „Животът се живее напред, а се проумява назад (в ретроспекция)“, Сьорен Киркегор.
Беа Клоц е родена през 1966 г. в Будапеща. Завършила е колеж по мениджмънт и бизнес науки (с бакалавърска степен по икономика). От 1988 г. живее и работи във Франкфурт. До 2000 г. заема различни длъжности в бизнеса, сред които и такива във водещи германски и австрийски софтуерни предприятия. От 2001 г. ръководи Централно- и източноевропейската онлайн библиотека (www.ceeol.com), един от водещите електронни източници в областта на хуманитарните и социалните науки от и за Централна, Източна и Югоизточна Европа. В периода 2002–2008 г. организира Eаst/West Independent Publishers Stand на Франкфуртския панаир на книгата в сътрудничество с независими издатели от Хърватия, Унгария, Полша, Босна и Херцеговина, Испания и Австрия. От 2009 до 2012 г. се установява в Белград, където работи за задълбочаване на сътрудничеството на CEEOL с издатели, висши учебни заведения и изследователски институти от Западните Балкани.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук