Филмът „Влакове“ (1924) на полския режисьор Мачей Дригас е създаден от архивни записи на пътувания с влак от цял свят, заснети през последните сто години. Влакове, които отвеждат летовници към морския бряг, войници на фронта и депортирани към тяхната гибел… Финалът, в който се преплитат множество железопътни релси, оставя възможност за широки интерпретации. Филмът се радва на голяма популярност и има множество отличия, сред които две от престижния Международен фестивал на документалното кино (IDFA). [...]
През 90-те години бях силно запленена от японското кино, защото се появиха много нови стилове, нови режисьори. Един от тях например е Кийоши Куросава. Има режисьори от 90-те години, които наистина повлияха на новия стил и начин на производство на филми, далеч от студийната система, която беше широко разпространена през 70-те и 80-те години. Моят личен любимец тогава беше Тошиаки Тойода. Първият му филм се казваше Pornostar, много добре разказана гангстерска драма за якудза, с фантастична музика. [...]
Гледам на живота като на постоянен стремеж да ставаш по-добър във всичко. Самият процес на самоусъвършенстване ме влече и някак с възрастта дори още повече ми носи удоволствие. Сцената е изключителен магнит, но ако човек не може да се наслаждава на всекидневието затворен в стаичката си, да се пренесем за малко в Библията: „Кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се…“, ако там не общуваме с Отца, Който е на небето, резултатът на сцената не е с висока стойност. [...]
Американската поетеса Луиз Глюк казва, че виждаме света само веднъж – в детството, останалото е памет. Много мислих върху тези думи. Ако познаваме света само веднъж, в детството, и ако в този първи сблъсък има нещо свръхнегативно, което свързваме със семейството, как се преодолява тази травма? Най-добре се преодолява чрез разговори, чрез среща очи в очи с проблема. Обаче какво се случва, когато човекът е починал и няма как времето да се върне назад? И тук идват следващите части от филма – за времето, паметта, спомените. [...]
