Марта Монева

Марта Монева е следвала право, кинознание и аудиовизуална публицистика в Германия. Организирала е международни образователни платформи и културни форуми в България и Германия. Работила е във филмови и културно-политически редакции в телевизиите ARTE и 3sat/ZDF в Германия. Публикува в печатни медии в Германия и България. Понастоящем работи по собствен документален филмов проект.

Между музиката и литературата. Разговор с Герган Ценов

Вкусът на обикновената неподготвена публика е базиран на стилове и произведения отпреди 100–200 години, което намирам за неестествено. Може да бъде сравнено с човек, който ходи само в археологически музеи. Той иска да вижда само находки на няколко хилядолетия или столетия. Моята мисия е да работя в сферата на съвременната музика, да държа публиката в такт със съвременното, както винаги е било всъщност. По времето на Толстой са се четели негови съвременници, по времето на Бетовен се е слушала музиката на Бетовен. [...]

Маргарете фон Трота: Няма връщане назад

Първият „истински“ филм, който гледах, беше „Седмият печат“ от Ингмар Бергман, той ме впечатли толкова много, че веднага почувствах желание да мога да правя филми. Ала много по-късно, едва през 1977 г., успях да режисирам първия си филм. Най-напред подходих към това мое желание, като се опитах да се доближа до целта, работейки години наред като актриса. Трябва да се има предвид, че през онези години почти нямаше жени режисьори. На жените им нямаха много-много вяра, че умеят режисьорското майсторство. [...]

Раните, които не зарастват. Разговор с Костадин Бонев

Най-силно ми е повлияло киното на Антониони и ми се иска неговата философия да се просмуква по някакъв начин в игралните филми, които аз правя. Никога не ми е скучно да гледам филм на Фелини или Куросава, но към настоящия момент смятам, че има няколко режисьори, които в момента променят филмовия език. Това, което правят Ларс фон Триер или Александър Сокуров и цялата мексиканска четворка, както аз ги наричам, Иняриту и сега Карлос Рейгадас, са нови неща, главно в областта на филмовата композиция. [...]

Играта като бижутерия. Разговор с Димитър Делчев

Никога не съм мислил за друга професия освен за тази на художник. Обаче не съм мислил от началото за метал и бижута. Когато починаха всички, една моя леля забеляза, че рисувам добре, и се консултирали роднините, че има в София художествена гимназия за приложни изкуства. Техни приятели художници ги посъветвали и те преценили, че е по-добре да ме насочат натам, да взема занаят. Кандидатствах и ме приеха. Специалността ми беше „Художествена обработка на цветни метали и бижутерия“. Бях добър ученик. [...]