Марта Монева

Марта Монева е следвала право, кинознание и аудиовизуална публицистика в Германия. Организирала е международни образователни платформи и културни форуми в България и Германия. Работила е във филмови и културно-политически редакции в телевизиите ARTE и 3sat/ZDF в Германия. Публикува в печатни медии в Германия и България. Понастоящем работи по собствен документален филмов проект.

Гретчен Парлато в Пловдив

„Музиката е моята страст и никой никога не ми е казвал, че не мога да правя джаз. Мисля, че е така, защото съм вокалистка, ако бях инструменталистка, историята щеше да е по-различна, щеше да има повече ограничения, които да трябва да преодолея. Вероятно това е много по-трудна или по-предизвикателна ситуация, но тъй като жените вокалисти са много повече, имах модели за подражание и този път беше отворен. Първите ми фаворитки бяха Ела Фицджералд, Сара Вон и Нанси Уилсън.“ [...]

Зимнина за Франкфурт

Тазгодишното 74-то издание на Международния панаир на книгата във Франкфурт, най-престижния, а и най-стар книжен и културен форум в световен мащаб, се състоя присъствено при сравнително нормални постпандемични условия. Във фокуса на панаира бе преводната дейност под надслов Translate. Transfer. Transform. Писателят Мохсин Хамид подчерта в речта си при откриването, че поне половината от книгите, които са имали най-голямо значение в живота му, са били написани на езици, на които той не умее да чете. [...]

Подслон от болката. Разговор с Милен Кукошаров

Това, което храни фантазията ми, е моето състояние на покой, в което аз мога да кажа, че никога не бездействам. И другото е, че имам доста, повечето приятни преживелици. Живял съм по цели лета на морето и имам приятели, с които споделям много преживявания. Смятам, че това ме е обогатило в личностен план. Музиката е плод на процес, подобен на този при пчелите. Те не правят мед от мед, а събират цвят и го преобразуват в мед. Събират се емоции, събират се преживявания с цветове и това се преобразува в музика. [...]

Детски книжки за родители. Разговор с Юлия Спиридонова

Радвам се, че все по-рядко попадам на мнения, че в детските книги родителите трябвало да бъдат за пример, тоест силно идеализирани. В такива случаи винаги се сещам за Ерих Кестнер, критикуван, че пише за проблемите на възрастните в детските си книги. А той отговаря… Впрочем, ако сте забравили или, не дай боже, никога не сте знаели какво отговаря Кестнер, непременно трябва да прочетете „Двойната Лотхен“. Много ми се иска да има списък със задължителни детски книги и за родителите. [...]