Култура / Брой 3 (2996), Март 2023 / Сцена

Човечеството пред важен избор. Разговор с Галин Стоев

Веднъж в разговор с един шаман той ми сподели, че най-сложната церемония по екзорсизъм е била тази, в която е трябвало да слезе дълбоко в непрогледен мрак, за да открие, че в него е заключена светлина, която вика за помощ и иска да бъде освободена. Не знам дали в моя „Вуйчо Ваньо“ стигаме до подобни измерения на духовната опитност, но ми се ще да мисля, че и това го има в нашите занимания с театър. Творбата на Чехов може да бъде изпълнена със светлина или пък със смазваща безнадеждност. Това е част от тягата ѝ. [...]

Фигури в нечий сън. Разговор с Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте

Задачата на създаващите театъра е да „поставят огледало пред живота“. Камерите вече са интегрална част от нашия живот, независимо дали ни харесва, или не. На мен лично не ми харесва много, само понякога. Спомням, че когато започнах да се снимам в киното, постоянно чувах да казват: „Камерата никога не лъже“. А аз мисля, че тя съществува именно, за да прави това. Камерата има собствен разсъдък, харесва си каквото си харесва. Тя снима предмети, пейзажи или живи хора, но не се отнася към тях по един и същ начин... [...]

Игра на ирония и самоирония

„Списъци“ е особена птица сред днешната ни театрална фауна. Авторите му го описват най-напред с мъгливото „бутиково представление за съзерцание и отмора“. Малко по-конкретно е определянето му като „театрален пърформанс“. Действително на сцената са двама, Мартина Апостолова и Николай Колев, които внушават своите „списъци“ в ситуация на ръба между постановъчно структурираното и непреднамерено всекидневното, между внимателно премисленото и спонтанното. [...]