Защита на индивидуалния глас

В речта си при получаването на Нобеловата награда за литература за 2020 г. Луиз Глик, определена от Шведския Нобелов комитет като „един от най-важните поети в американската съвременна литература“, споделя, че я привлича поезията, в която читателят има значимо участие като душеприказчик, понякога и като съзаклятник. Тя вярва, че удостояването ѝ с наградата е избор на „интимния, индивидуален глас“. Срещата на читателите със стиховете на голямата американска поетеса, мисля, ще ги убеди в тази нейна вяра. [...]

По света наблизо

Първата книга на Биньо Иванов, която прочетох през 90-те, беше „Стихотворения“ от 1989 г. Тогава не можех да я имам, затова преписах 27 стихотворения в една тетрадка. Нямаше как да остана без тях. Любопитна бях да сравня избора си с този на Яна Букова, но си дадох сметка, че тогава още не са били създадени „Си искам живота“, „Часът на участта“ и още някои. В послеслова на „Зрящият е хляб“ съставителката пише, че стиховете на Биньо Иванов са „важен и винаги актуален урок“, разкриваща се пред всеки читател реалност... [...]

Сън ли бе или…

… или илюзия. Този куплет от песента на ФСБ ми изникваше постоянно, докато четях литературната анкета на Боряна Владимирова с Владимир Левчев, озаглавена „Животът – спомен за сън“. Не само защото самият анкетиран признава, че стихотворението, емблематично за него, е „Кой сънува моя живот“, не само защото анкетиращата го нарича „един от най-лунните поети в българската литература“, а най-вече заради начина, по който стои Владимир Левчев пред анкетиращата – между унеса на съня и (раз)очарованието на илюзията. [...]

Пътуване към епицентъра

Експедиция към ядрото на една метафора – така накратко описва поредното си пътуване Анджей Сташук. Книгата му „Изтокът“ излезе неотдавна, познаваме и произведенията му „По пътя за Бабадаг“, „Галицийски истории“, Девет“, „Таксим“. С „Изкопът“ на Андрей Платонов в страничния джоб, той пътува от Улан Уде до Чита, под небето на Далечния изток. Романът за абсурда на комунистическия идеал непрекъснато е с него. „Четях го в самолети, във влакове, на гарите, до огъня навън... Искам Платонов да е с мен, когато гледам всичко това“. [...]

Бесовете на настоящето

Сергей Лебедев решава да напише последния си роман „Дебютант“ след опита за убийство на Юлия и Сергей Скрипал в Солсбъри, Англия, през 2018 г. Задачата е амбициозна – да осмисли и разобличи химиците, разработващи последните видове отрови, с които Русия се опитва да заглуши завинаги неудобните. Тези бесове в сянка, които разрушават хиляди съдби със своите препарати, слугуват от десетилетия на Москва, но благодарение на скорошните си провали станаха явни за целия свят. [...]