Култура / Брой 4 (2997), Април 2023

С Иван Крачанов, ръководител на Дигиталния център към Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, разговаря Деян Статулов

Как бе събрана колекцията от филмови плакати в библиотеката?

Колекцията е създадена по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги, който задължава издателите да предоставят безплатно определен брой копия от печатната си продукция на Националната библиотека, която впоследствие ги разпределя на други големи (т.нар. депозитни) български библиотеки. Целта на закона е да съхрани българската печатна продукция във времето напред и да осигури обществен достъп до нея. Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив (НБИВ), заедно с НБКМ, получава пълен депозит. Интересна подробност е, че през 1965 г. в обхвата на закона попадат и грамофонните плочи, като по този начин тук се натрупва богата колекция от плочи. В подходящ момент ще бъдат дигитализирани.

Колко са плакатите и какъв период от време обхваща колекцията?

Колекцията „Киноплакати“ съдържа около 2000 екземпляра на хартия, които могат да бъдат разгледани свободно и безплатно в Дигиталната библиотека на адрес: digital.libplovdiv.com. Колекцията обхваща периода от началото на 50-те до края на 80-те години на XX в. Плакатите на български филми са около 900, представени са всички значими творби от периода. Чуждестранните филми са предимно от Източния блок (СССР, Полша, ГДР, Унгария, Румъния, Чехословакия, Югославия), но има също продукции и копродукции от Франция, Италия, САЩ, Япония и др. – подбор, правен във времето на държавен монопол върху филмопроизводството и киноразпространението.

Как възникна идеята за дигитализацията им?

Плакатите притежават силно визуално въздействие, с тях откриваме възможност да привлечем повече потребители на нашите дигитални колекции и така да популяризираме българското плакатно изкуство. Подчертан интерес има и от страна на академичната общност. Сред авторите са най-големите майстори на плакатното изкуство в България – Стефан Десподов, Божидар Икономов, Огнян Фунев, Парашкев Фереджанов, Румен Цанов, Божидар Йонов, Христо Алексиев, Симеон Кръстев. В плакатите има характерен синтез на популярната и високата култура, притежават изразителна композиция, богатство на форми и цветове, ритъм и динамика. Те свидетелстват за особеностите на историческия период, в който са създадени. Процесът на дигитализация на колекцията „Киноплакати“ включва създаването на цифрови изображения, които се комбинират с описателни елементи (т.нар. метаданни), като по този начин се получава дигитален обект, който публикуваме в онлайн библиотека, свободна и безплатна за ползване. По отношение на самото сканиране за дигитализацията на материали с културно-историческа стойност в Дигиталния център на НБИВ е възприето правилото да се създават първо т.нар. master файлове, които да са с подходящи характеристики, висока резолюция и оптимално качество. Те се съхраняват на сървъри в библиотеката, до които няма външен достъп. Целта е дългосрочно дигитално съхранение, като при необходимост физическият оригинал да може да бъде заменен от тях, т.е. те трябва да се доближават максимално до него по отношение на цвета и формата. Утвърдените международни стандарти, които поставят изисквания, касаещи master файловете, са Metamorfoze, FADGI, ISO 19264 и др. Минимумът, който възприема НБИВ, съобразен с възможностите на техниката, с която разполага, са нивата Light на Metamorfoze и 3* на FADGI. Впоследствие на базата на master файловете се създават техни копия – с по-ниско качество и размер, които стигат до потребителите.

Какви са основните проблеми при дигитализацията на архивния фонд?

За дигитализацията на плакати и листова графика като цяло, от една страна, трудностите са чисто технически, защото малко библиотеки в страната разполагат със сканираща технология, способна да дигитализира оригинали с такъв голям размер. При нас използваме планетарен скенер, способен да сканира до формат А0, и доколкото ми е известно, в България друг такъв има само в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Друг проблем е действието върху тези произведения на Закона за авторското право и сродните му права. Материята, свързана с него, е сложна и възможните проверки за наличие или липса на авторство и поводите за колебания са безкрайно много. Всички плакати са създадени по поръчка на Държавно предприятие „Българска кинематография“ или на други държавни възложители. Повече от 2/3 от плакатите са от неизвестни автори, което ги прави „осиротели произведения“. Именно поради тези причини НБИВ прецени, че в интерес на публичния достъп е да направим колекцията възможна за свободно ползване.

Какъв принцип и методология прилагате при описването на плакатите на сайта на библиотеката?

Наличната върху плакатите информация се систематизира според установените в библиотечната каталожна практика правила. Описателната схема на дигиталните колекции се базира на модела за метаданни Dublin Core, избран поради неговата широка употреба. Колекцията се описва от библиотекарите в сектор „Изкуства“, след което в Дигиталния център метаданните се окомплектоват със сканираните изображения и така са готови за представяне в Дигиталната библиотека. В този смисъл ефективната дигитализация е екипен процес, в който качествената работа на всяко едно звено в библиотеката е от значение.

Използвахте ли опита на ваши колеги от други библиотеки, научни и международни организации?

Особено съществен въпрос е сътрудничеството с партньори, които имат експертиза в областта на информационните технологии, защото повечето библиотеки не могат да си позволят да поддържат такива щатни екипи. Участието на Пловдивската библиотека в проекта КЛаДА-БГ доведе до реализирането на собствена нова Дигитална библиотека, която стана достъпна за потребителите през октомври 2022 г. Тя е базирана на софтуерна платформа, създадена от Института по математика и информатика към БАН. А партньорите по проекта от Института по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) към БАН доразвиха търсещата машина на Дигиталната библиотека, така че тя да се справя по-добре с текст, създаван преди правописната реформа от 1945 г.

С ИИКТ – БАН в рамките на КЛаДА-БГ библиотеката работи за създаване и развиване на инструменти и практики за оптическо разпознаване на символи (OCR) на текстове на кирилица, за разработване на най-добрата методология и следователно за подобряване на начините за използване и обработка на придобития машинночетим текст. По-просто казано, чрез OCR текстът от изображение, което само човек може визуално да чете, се превръща в такъв, който се разбира от компютъра. Съответно възможностите за взаимодействие с текста се увеличават – може да се търси по ключова дума, да се копира, да се използва в науката за генериране на текстови корпуси и за компютърната обработка на естествен език (NLP), което е предпоставка за развитие на технологиите, свързани с изкуствения интелект.

С каква друга дейност се занимава Дигиталният център към библиотеката?

Основната дейност е насочена към дигитализирането на периодични издания, защото интересът към тях е най-голям и масивите, които библиотеката притежава, са с национална значимост. В колекцията „Картографски издания“ може да се види най-старата карта на България, съставена от българин и отпечатана на български език – „Карта на сегашная Болгария, Тракия, Македония и на принадлежащите земли“, издадена от Димитър хаджи Руссет в Страсбург, 1843 г. Интересна е изцяло дигитализираната и достъпна колекция „Проекти на монументални произведения“, която съдържа 84 проекта на пловдивските художници Йоан Левиев, Димитър Киров, Енчо Пиронков и Анастасия Кметова. В колекцията „Портрети и снимки“ има уникални портрети на български възрожденски дейци, религиозни водачи, държавници, военни и други личности, свързани с българската история.

Имате ли и други филмови реквизити?

Притежаваме близо 600 копия на филми на киноленти 35 мм формат – предимно български продукции, но има и класики от световното изкуство, както и документални филми. Постъпленията са от периода 1980–1988 г. Търсим възможност за тяхната дигитализация.

За съжаление, в България липсва единна национална стратегия относно дигитализацията и визия за това какво представлява една добра дигитална колекция.

Иван Крачанов е ръководител на Дигиталния център към Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив. Завършил е културология в Trent University, Питърбъро, Канада и библиотечно-информационни науки и културна политика в Софийския университет. В момента е докторант в Института по математика и информатика към БАН. Носител на наградата Библиотекар на годината за 2020 г.