Култура / Брой 4 (2997), Април 2023

Или как бившата казарма „Рами“ се превърна в най-голямата обществена библиотека в Истанбул

„Понякога отнема повече от половин година лечението на една стара книга. Работим страница по страница, милиметър по милиметър, с много търпение“, обяснява Фулия. Тя е студентка, реставраторка в библиотека „Рами“ в Истанбул, и показва как изглежда процесът по реставрация на старите издания. Държи в ръцете си четка и пинсети и не отделя поглед от книгата. Казва, че за деня се случва да възстанови едва един сантиметър от повредения участък. „Работата ни донякъде прилича на лекарската, защото наистина се опитваме да лекуваме книгите, правим всичко възможно да ги възстановим“, казва момичето.

Отделът, в който работи Фулия, е част от ателие по реставрация и дигитализация на ценни издания и наистина прилича на медицинска лаборатория – огромно помещение с дълги работни маси, силно осветление, многобройни стъкленици, бои и фини четки. На съседните маси работят предимно млади хора – студенти и стажанти, наведени пред различни стари издания. В залата цари пълна тишина – дори разговаряме шепнешком, въпреки че шумът със сигурност няма да навреди на книгите. На масата пред Фулия лежи страница от издание от XVI в. На съседната маса има друга книга – красиво изрисувано копие от XVII в., а на работния плот са разгърнати страници от ръкопис на арабски от XIX в.

Реставраторският отдел се намира в най-новата библиотека в Истанбул, която отвори врати в началото на годината. Близо 20 години са нужни – от идеята до осъществяването, за да се превърне бившата казарма в най-голямата обществена библиотека в града. Тук мирише на току-що приключил строеж – на хоросан, вар, на дърво, с каквото са облицовани пейките в коридорите и местата за сядане, и все още го няма онзи характерен аромат на книги и книжена прах.

„Не са много децата днес, защото е учебен ден и часовете не са приключили, затова те идват по-късно“, обяснява координаторът на комплекса Осман Зорлу. Библиотеката има капацитет да посрещне над 4000 читатели и за момента колекцията ѝ наброява над два млн. тома. Намира се сред обширен парк в европейската част на града, където преди повече от двеста години е била разположена казармата. Била е позната под името Рами Чифлик и е построена от везир Рами Мехмед Паша по времето на Султан Мустафа III (1757–1774). До 1980 г. казармата е била все още действаща, по-късно е изоставена и сградата, която е на повече от два века, започва да се руши.

Днес за реставрирането ѝ са използвани дърво и камък, за да се запази духът на времето. Стените са голи, мазилката е свалена до камък, стилът е минималистичен, а в отделни части на сградата са запазени по-стари градежи. Ако се отбие човек по един страничен коридор, попада на хамам, а ако тръгне по друг – стига до малка изложба на лули, стари оръжия и керамика, открити на това място по време на строителните дейности. В сградата се намира и постоянна музейна експозиция, където в момента са изложени ръкописи от XVI и XVII в. „Библиотеката е отворена денонощно – разказва Осман Зорлу. – Безплатна е, всеки може да дойде тук и да чете.“ Обяснява, че се надяват така да привлекат младите хора. „Има читални, посветени на точните науки – математика, физика и химия. Имаме читални по философия, литература и по биология.“ Книгите на Виктор Юго, Софокъл, Сократ, Чехов и Джек Лондон стоят редом с изданията на Орхан Памук, Назъм Хикмет и Яшар Кемал. В библиотеката се намира и най-голямата колекция „Ататюрк“ – над 20 000 издания, сред тях и на български.

„Имаме и специална зала за игра за най-малките“, сочи Осман Зорлу, но тя все още е празна. В другите отдели обаче вече има ученици и студенти. В читалнята по математика дори откриваме тийнейджъри, които подремват. „Сигурно са се уморили от учене“, казва извинително Зорлу.

Библиотеката е сред трите най-големи в Европа. Тя е и първият комплекс в Турция, получил т.нар. „Сертификат за биосферен устойчив музей“.

В двора вече има ученици, а Осман обяснява, че два пъти през деня посетителите могат да получат безплатна супа и чай. „Планираме да правим премиери на книги, да каним автори, да организираме конференции, да има работилници за учениците.“ Но все още предстои много работа. Защото това, което превръща една сграда в библиотека, не са просто книгите, а читателите, които идват.